Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Tie: Nyansa refrɛ. Nteaseɛ ma ne nne so.
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Ɛkwan no so, sorɔnsorɔmmea hɔ, nkwantanan no so, ɛhɔ na ɛgyina,
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
apono a ɛkɔ kuropɔn no mu ho, ɛteam wɔ aboboano hɔ sɛ,
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
“Ao, mo mmarimma na meteam mefrɛ; meteam frɛ adasamma nyinaa.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Mo a moyɛ ntetekwaa, mo mma mo ani nte; mo a moyɛ nkwaseafoɔ, monnya nteaseɛ.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Montie, na mewɔ nsɛm pa bi ka kyerɛ mo; mebue mʼano ka deɛ ɛyɛ.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Mʼano ka deɛ ɛyɛ nokorɛ, ɛfiri sɛ mʼanofafa kyiri amumuyɛsɛm.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Mʼano mu nsɛm nyinaa yɛ pɛ; ebiara nni mu a ɛyɛ nkontompo anaa nnaadaasɛm.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Ne nyinaa mu da hɔ ma deɛ ɔwɔ nhunumu; ɛho nni asɛm ma wɔn a wɔwɔ nimdeɛ.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Mompo dwetɛ na momfa mʼakwankyerɛ, momfa nimdeɛ na mompo sikakɔkɔɔ amapa.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Ɛfiri sɛ nimdeɛ som bo sene mmota, na wɔrentumi mfa deɛ wopɛ biara ntoto ho.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
“Me, nyansa, mene aniteɛ na ɛteɛ; nimdeɛ ne nhunumu wɔ me.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Sɛ wɔsuro Awurade ɛne sɛ wɔkyiri bɔne; mekyiri ahantan ne ahomasoɔ, ɔbra bɔne ne nnaadaasɛm.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Afotuo ne atemmuo pa wɔ me; mewɔ nteaseɛ ne tumi.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Me so na ahemfo nam di adeɛ na sodifoɔ nam me so hyehyɛ mmara a ɛyɛ pɛ;
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Mmapɔmma de me bu ɔman ne atitire nyinaa a wɔdi asase so ɔhene.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Medɔ wɔn a wɔdɔ me, na wɔn a wɔhwehwɛ me no hunu me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Ahonyadeɛ ne animuonyam wɔ me nkyɛn, ahodeɛ a ɛkyɛre ne yiedie nso saa ara.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Mʼaba yɛ sene sikakɔkɔɔ amapa; deɛ ɛfiri me mu boro dwetɛ a wɔasɔne so so.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Tenenee akwan so na menam atɛntenenee akwan so,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
mede ahodeɛ ma wɔn a wɔdɔ me na mehyɛ wɔn adekoradan ma ma.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
“Awurade bɔɔ me sɛ nʼabɔdeɛ mu abakan dii ne tete nneyɛɛ anim;
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
ɔyii me sii hɔ firi tete, ansa na ewiase rehyɛ aseɛ.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Wɔwoo me ansa na wɔrebɔ ɛpo kakraka no ansa na wɔreyɛ nsutire a nsuo ahyɛ no ma no;
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
ansa na wɔde mmepɔ resisi hɔ, wɔwoo me ansa na nkokoɔ reba,
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
ansa na ɔbɔɔ asase ne ne mfuo anaa dɔteɛ biara a ɛwɔ asase soɔ.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Mewɔ hɔ ansa na wɔbɔɔ soro, ɛberɛ a ɔtwaa hyeɛ too ebunu no ani no,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
ɛberɛ a ɔbɔɔ omununkum wɔ soro na ɔde ebunu mu nsutire tintim hɔ denden no,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
ɛberɛ a ɔtwaa hyeɛ maa ɛpo sɛdeɛ nsuo no rentra ne hyeɛ, ne ɛberɛ a ɔtwaa asase fapem no,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
na meyɛ odwumfoɔ a mete ne nkyɛn. Anigyeɛ hyɛɛ me ma daa na medii ahurisie wɔ nʼanim ɛberɛ biara,
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
na mʼani gye wɔ ne ewiase nyinaa mu na mʼani ka wɔ adasamma mu.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
“Enti me mma, montie me; nhyira ne wɔn a wɔnante mʼakwan so.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Montie mʼakwankyerɛ na monhunu nyansa; mommu mo ani nngu so.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Nhyira ne onipa a ɔtie me, ɔwɛn mʼaboboano daa, na ɔtwɛn wɔ hɔ.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Na obiara a ɔhunu me no nya nkwa na ɔnya anisɔ firi Awurade nkyɛn.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Na deɛ woanhwehwɛ me no ha ne ho na wɔn a wɔtane me no dɔ owuo.”
