Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Bilgelik çağırıyor, Akıl sesini yükseltiyor.
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Yol kenarındaki tepelerin başında, Yolların birleştiği yerde duruyor o.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Kentin girişinde, kapıların yanında, Sesini yükseltiyor:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
“Ey insanlar, size sesleniyorum, Çağrım insan soyunadır!
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Ey bön kişiler, ihtiyatlı olmayı öğrenin; Sağduyulu olmayı öğrenin, ey akılsızlar!
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Söylediğim yetkin sözleri dinleyin, Ağzımı doğruları söylemek için açarım.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Ağzım gerçeği duyurur, Çünkü dudaklarım kötülükten iğrenir.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Ağzımdan çıkan her söz doğrudur, Yoktur eğri ya da sapık olanı.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Apaçıktır hepsi anlayana, Bilgiye erişen, doğruluğunu bilir onların.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Gümüş yerine terbiyeyi, Saf altın yerine bilgiyi edinin.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Çünkü bilgelik mücevherden değerlidir, Dilediğin hiçbir şey onunla kıyaslanamaz.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Ben bilgelik olarak ihtiyatı kendime konut edindim. Bilgi ve sağgörü bendedir.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
RAB'den korkmak kötülükten nefret etmek demektir. Kibirden, küstahlıktan, Kötü yoldan, sapık ağızdan nefret ederim.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Öğüt ve sağlam karar bana özgüdür. Akıl ve güç kaynağı benim.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Krallar sayemde egemenlik sürer, Hükümdarlar adil kurallar koyar.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Önderler, adaletle yöneten soylular Sayemde yönetirler.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Beni sevenleri ben de severim, Gayretle arayan beni bulur.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Zenginlik ve onur, Kalıcı değerler ve bolluk bendedir.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Meyvem altından, saf altından, Ürünüm seçme gümüşten daha iyidir.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Doğruluk yolunda, Adaletin izinden yürürüm.
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Böylelikle, beni sevenleri servet sahibi yapar, Hazinelerini doldururum.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
RAB yaratma işine başladığında İlk beni yarattı,
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Dünya var olmadan önce, Ta başlangıçta, öncesizlikte yerimi aldım.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Enginler yokken, Suları bol pınarlar yokken doğdum ben.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Dağlar daha oluşmadan, Tepeler belirmeden, RAB dünyayı, kırları Ve dünyadaki toprağın zerresini yaratmadan doğdum.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
RAB gökleri yerine koyduğunda oradaydım, Engin denizleri ufukla çevirdiğinde,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Bulutları oluşturduğunda, Denizin kaynaklarını güçlendirdiğinde,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Sular buyruğundan öte geçmesinler diye Denize sınır çizdiğinde, Dünyanın temellerini pekiştirdiğinde,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Baş mimar olarak O'nun yanındaydım. Gün be gün sevinçle dolup taştım, Huzurunda hep coştum.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
O'nun dünyası mutluluğum, İnsanları sevincimdi.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Çocuklarım, şimdi beni dinleyin: Yolumu izleyenlere ne mutlu!
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Uyarılarımı dinleyin ve bilge kişiler olun, Görmezlikten gelmeyin onları.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Beni dinleyen, Her gün kapımı gözleyen, Kapımın eşiğinden ayrılmayan kişiye ne mutlu!
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Çünkü beni bulan yaşam bulur Ve RAB'bin beğenisini kazanır.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Beni gözardı edense kendine zarar verir, Benden nefret eden, ölümü seviyor demektir.”
