Притчи 8

1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

Не виче ли мудрост? И разум не пушта ли глас свој?

2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

Наврх висина, на путу, на распутицама стоји,

3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Код врата, на уласку у град, где се отварају врата, виче:

4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

Вас вичем, о људи, и глас свој обраћам к синовима људским.

5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Научите се луди мудрости, и безумни оразумите се.

6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

Слушајте, јер ћу говорити велике ствари, и усне моје отварајући се казиваће шта је право.

7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

Јер уста моја говоре истину, и мрска је уснама мојим безбожност.

8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

Праве су све речи уста мојих, ништа нема у њима криво ни изопачено.

9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

Све су обичне разумном и праве су онима који налазе знање.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

Примите наставу моју, а не сребро, и знање радије него најбоље злато.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

Јер је боља мудрост од драгог камења, и шта је год најмилијих ствари не могу се изједначити с њом.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

Ја мудрост боравим с разборитошћу, и разумно знање налазим.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

Страх је Господњи мржња на зло; ја мрзим на поноситост и на охолост и на зли пут и на уста опака.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

Мој је савет и шта год јесте; ја сам разум и моја је сила.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

Мном цареви царују, и владаоци постављају правду.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

Мном владају кнезови и поглавари и све судије земаљске.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Ја љубим оне који мене љубе, и који ме добро траже налазе ме.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

У мене је богатство и слава, постојано добро и правда.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

Плод је мој бољи од злата и од најбољег злата, и добитак је мој бољи и од најбољег сребра.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

Путем праведним ходим, посред стаза правице,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

Да онима који ме љубе дам оно што јесте, и ризнице њихове да напуним.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

Господ ме је имао у почетку пута свог, пре дела својих, пре сваког времена.

23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

Пре векова постављена сам, пре почетка, пре постања земље.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

Кад још не беше бездана, родила сам се, кад још не беше извора обилатих водом.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

Пре него се горе основаше, пре хумова ја сам се родила;

26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

Још не беше начинио земље ни поља ни почетка праху васиљенском;

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

Кад је уређивао небеса, онде бејах; кад је размеравао круг над безданом.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

Кад је утврђивао облаке горе и крепио изворе бездану;

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

Кад је постављао мору међу и водама да не преступају заповести Његове, кад је постављао темеље земљи;

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

Тада бејах код Њега храњеница, бејах Му милина сваки дан, и весељах се пред Њим свагда;

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

Весељах се на васиљени Његовој, и милина ми је са синовима људским.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

Тако, дакле, синови, послушајте ме, јер благо онима који се држе путева мојих.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

Слушајте наставу, и будите мудри, и немојте је одбацити.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

Благо човеку који ме слуша стражећи на вратима мојим сваки дан и чувајући прагове врата мојих.

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

Јер ко мене налази, налази живот и добија љубав од Господа.

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

А ко о мене греши, чини криво души својој; сви који мрзе на ме, љубе смрт.