Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Por acaso a sabedoria não clama, e a inteligência não solta sua voz?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Nos lugares mais altos, junto ao caminho, nas encruzilhadas das veredas, ela se põe.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Ao lado das portas, à entrada da cidade; na entrada dos portões, ela grita:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Varões, eu vos clamo; [dirijo] minha voz aos filhos dos homens.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Vós que sois ingênuos, entendei a prudência; e vós que sois loucos, entendei [de] coração.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Ouvi, porque falarei coisas nobres; e abro meus lábios para a justiça.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Porque minha boca declarará a verdade; e meus lábios abominam a maldade.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Todas as coisas que digo com minha boca são justas; não há nelas coisa alguma [que seja] distorcida ou perversa.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Todas elas são corretas para aquele que as entende; e justas para os que encontram conhecimento.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Aceitai minha correção, e não prata; e o conhecimento mais que o ouro fino escolhido.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Porque a sabedoria é melhor do que rubis; e todas as coisas desejáveis nem sequer podem ser comparadas a ela.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Eu, a Sabedoria, moro com a Prudência; e tenho o conhecimento do conselho.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
O temor ao SENHOR é odiar o mal: a soberba e a arrogância, o mal caminho e a boca perversa, eu [os] odeio.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
A mim pertence o conselho e a verdadeira sabedoria; eu [tenho] prudência e poder.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Por meio de mim os reis governam, e os príncipes decretam justiça.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Por meio de mim os governantes dominam; e autoridades, todos os juízes justos.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Eu amo os que me amam; e os que me buscam intensamente me acharão.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Bens e honra estão comigo; [assim como] a riqueza duradoura e a justiça.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Meu fruto é melhor que o ouro, melhor que o ouro refinado; e meus produtos melhores que a prata escolhida.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Eu faço andar pelo caminho da justiça, no meio das veredas do juízo;
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Para eu dar herança aos que me amam, e encher seus tesouros.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
O SENHOR me adquiriu no princípio de seu caminho; desde antes de suas obras antigas.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Desde a eternidade eu fui ungida; desde o princípio; desde antes do surgimento da terra.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Quando ainda não havia abismos, eu fui gerada; quando ainda não havia fontes providas de muitas águas.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Antes que os montes fossem firmados; antes dos morros, eu fui gerada.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Quando ele ainda não tinha feito a terra, nem os campos; nem o princípio da poeira do mundo.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Quando preparava os céus, ali eu estava; quando ele desenhava ao redor da face do abismo.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Quando firmava as nuvens de cima, quando fortificava as fontes do abismo.
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Quando colocava ao mar o seu limite, para que as águas não ultrapassassem seu mandado; quando estabelecia os fundamentos da terra.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Então eu estava com ele como um pupilo; e eu era seu agrado a cada dia, alegrando perante ele em todo tempo.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Alegrando na habitação de sua terra; e [concedendo] meus agrados aos filhos dos homens.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Portanto agora, filhos, ouvi-me; porque bem-aventurados serão [os que] guardarem meus caminhos.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Ouvi a correção, e sede sábios; e não a rejeiteis.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Bem-aventurado [é] o homem que me ouve; que vigia em minhas portas diariamente, que guarda as ombreiras de minhas entradas.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Porque aquele que me encontrar, encontrará a vida; e obterá o favor do SENHOR.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Mas aquele que pecar contra mim fará violência à sua [própria] alma; todos os que me odeiam amam a morte.
