Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Não clama porventura a sabedoria, e a inteligência não dá a sua voz?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
No cume das alturas, junto ao caminho, nas encruzilhadas das veredas se põe.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Da banda das portas da cidade, à entrada da cidade, e à entrada das portas está gritando.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
A vós, ó homens, clamo; e a minha voz se dirige aos filhos dos homens.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Entendei, ó símplices, a prudência: e vós, loucos, entendei do coração.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Ouvi, porque falarei coisas excelentes: os meus lábios se abrirão para a equidade.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Porque a minha boca proferirá a verdade, e os meus lábios abominam a impiedade.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Em justiça estão todas as palavras da minha boca: não há nelas nenhuma coisa tortuosa nem perversa.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Todas elas são retas para o que bem as entende, e justas para os que acham o conhecimento.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Aceitai a minha correção, e não a prata: e o conhecimento, mais do que o ouro fino escolhido.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Porque melhor é a sabedoria do que os rubins; e tudo o que mais se deseja não se pode comparar com ela.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Eu, a sabedoria, habito com a prudência, e acho a ciência dos conselhos.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
O temor do Senhor é aborrecer o mal: a soberba, e a arrogância, e o mau caminho, e a boca perversa, aborreço.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Meu é o conselho e verdadeira sabedoria: eu sou o entendimento, minha é a fortaleza.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Por mim reinam os reis e os príncipes ordenam justiça.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Por mim dominam os dominadores, e príncipes, todos os juízes da terra.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Eu amo aos que me amam, e os que de madrugada me buscam me acharão.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riquezas e honra estão comigo; como também opulência durável e justiça.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Melhor é o meu fruto do que o fino ouro e do que o ouro refinado, e as minhas novidades do que a prata escolhida.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Faço andar pelo caminho da justiça, no meio das veredas do juízo.
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Para que faça herdar bens permanentes aos que me amam, e eu encha os seus tesouros.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
O Senhor me possuiu no princípio de seus caminhos, desde então, e antes de suas obras.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Desde a eternidade fui ungida, desde o princípio, antes do começo da terra.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Quando ainda não havia abismos, fui gerada, quando ainda não havia fontes carregadas de águas.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Antes que os montes se houvessem assentado, antes dos outeiros, eu era gerada.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Ainda não tinha feito a terra, nem os campos, nem o princípio dos mais miúdos do mundo.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Quando preparava os céus, ai estava eu, quando compassava ao redor a face do abismo,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Quando afirmava as nuvens de cima, quando fortificava as fontes do abismo,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Quando punha ao mar o seu termo, para que as águas não trespassassem o seu mando, quando compunha os fundamentos da terra.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Então eu estava com ele por aluno: e eu era cada dia as suas delícias, folgando perante ele em todo o tempo;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Folgando no seu mundo habitável, e achando as minhas delícias com os filhos dos homens.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Agora, pois, filhos, ouvi-me, porque bem-aventurados serão os que guardarem os meus caminhos.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Ouvi a correção, e sede sábios, e não a rejeiteis.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Bem-aventurado o homem que me dá ouvidos, velando às minhas portas cada dia, esperando às hombreiras das minhas entradas.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Porque o que me achar achará a vida, e alcançará favor do Senhor.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Mas o que pecar contra mim violentará a sua própria alma: todos os que me aborrecem amam a morte.
