Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Numquid non sapientia clamitat, et prudentia dat vocem suam?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
In summis, excelsisque verticibus supra viam, in mediis semitis stans,
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
iuxta portas civitatis in ipsis foribus loquitur, dicens:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
O viri, ad vos clamito, et vox mea ad filios hominum.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Intelligite parvuli astutiam, et insipientes animadvertite.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Audite, quoniam de rebus magnis locutura sum: et aperientur labia mea, ut recta praedicent.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Veritatem meditabitur guttur meum, et labia mea detestabuntur impium.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Iusti sunt omnes sermones mei, non est in eis pravum quid, neque perversum.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
recti sunt intelligentibus, et aequi invenientibus scientiam.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Accipite disciplinam meam, et non pecuniam: doctrinam magis, quam aurum eligite.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Melior est enim sapientia cunctis opibus pretiosissimis: et omne desiderabile ei non potest comparari.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Ego sapientia habito in consilio, et eruditis intersum cogitationibus.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Timor Domini odit malum: arrogantiam, et superbiam, et viam pravam, et os bilingue detestor.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Meum est consilium, et aequitas, mea est prudentia, mea est fortitudo.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Per me reges regnant, et legum conditores iusta decernunt:
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Per me principes imperant, et potentes decernunt iustitiam.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Ego diligentes me diligo: et qui mane vigilant ad me, invenient me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Mecum sunt divitiae, et gloria, opes superbae, et iustitia.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Melior est enim fructus meus auro, et lapide pretioso, et genimina me argento electo.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
In viis iustitiae ambulo, in medio semitarum iudicii,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
ut ditem diligentes me, et thesauros eorum repleam.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Dominus possedit me in initio viarum suarum, antequam quidquam faceret a principio.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Ab aeterno ordinata sum, et ex antiquis antequam terra fieret.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Nondum erant abyssi, et ego iam concepta eram: necdum fontes aquarum eruperant:
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
necdum montes gravi mole constiterant: ante colles ego parturiebar:
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
adhuc terram non fecerat, et flumina, et cardines orbis terrae.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Quando praeparabat caelos, aderam: quando certa lege, et gyro vallabat abyssos:
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
quando aethera firmabat sursum, et librabat fontes aquarum:
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
quando circumdabat mari terminum suum, et legem ponebat aquis, ne transirent fines suos: quando appendebat fundamenta terrae:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Cum eo eram cuncta componens: et delectabar per singulos dies, ludens coram eo omni tempore;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
ludens in orbe terrarum: et deliciae meae esse, cum filiis hominum.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Nunc ergo filii audite me: Beati, qui custodiunt vias meas.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Audite disciplinam, et estote sapientes, et nolite abiicere eam.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Beatus homo qui audit me, et qui vigilat ad fores meas quotidie, et observat ad postes ostii mei.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Qui me invenerit, inveniet vitam, et hauriet salutem a Domino:
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
qui autem in me peccaverit, laedet animam suam. Omnes, qui me oderunt, diligunt mortem.
