Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Eikö viisaus huuda, ja toimi julista ääntänsä?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Korkialla paikalla seisoo hän, teiden ja kujain vieressä.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Porteilla, kaupungin ovilla, joista sisälle käydään, hän huutaa:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Te miehet! minä huudan teitä, ja minun ääneni on teidän tykönne, te ihmisten lapset;
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Ymmärtäkäät te tyhmät viisautta, ja te houkkiot pankaat sydämiinne.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Kuulkaat, sillä minä puhun sitä, mikä korkia on, opetan sitä, mikä oikia on.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Sillä minun suuni puhuu totuutta, ja minun huuleni vihaa jamalatointa.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Kaikki minun puheeni ovat oikiat: ei ole siinä mitään petosta eli vääryyttä.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Ne kaikki ovat selkiät niille, jotka niitä ymmärtävät, ja oikiat niille, jotka taidon löytävät.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Ottakaat minun kuritukseni ennenkuin hopia, ja pitäkäät korkiampana minun oppini kuin kallein kulta.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Sillä viisaus on parempi kuin päärlyt, ja kaikki, mitä ihminen itsellensä toivottaa, ei ole hänen vertaisensa.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Minä viisaus asun toimen tykönä, ja minä taidan antaa hyvän neuvon.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Se on Herran pelko: vihata pahaa, ylpeyttä, tuimuutta ja pahoja teitä; sentähden vihaan minä petollista suuta.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Minun on neuvo ja voima, minun on toimi ja väkevyys.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Minun kauttani kuninkaat hallitsevat, ja neuvonantajat oikeutta saattavat;
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Minun kauttani päämiehet vallitsevat, valtamiehet ja kaikki maan tuomarit.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Minä rakastan niitä, jotka minua rakastavat, jotka varhain minua etsivät, ne löytävät minun.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Rikkaus ja kunnia on minun tykönäni, pysyväinen tavara ja vanhurskaus.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Minun hedelmäni on parempi kuin kulta ja rikkain kulta, ja minun tuloni parempi kuin valittu hopia.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Minä vaellan vanhurskaudentietä ja oikeuden askeleilla,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Että minä pysyväisen perinnön saattaisin niille, jotka minua rakastavat, ja täyttäisin heidän tavaransa.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Minä olen ollut Herran oma hänen teidensä alussa: ennenkuin mitään tehty oli, olin minä.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Jo ijankaikkisuudesta olen minä asetettu, alussa, ennenkuin maa oli.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Kuin ei syvyys vielä ollut, silloin minä olin jo syntynyt, kuin ei lähteet vielä vettä kuohuneet.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Ennen kuin vuoret olivat perustetut, ja kukkulat valmistetut, olen minä syntynyt;
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Ei hän ollut vielä maata luonut, ja mitä sen päällä on, eikä maan piirin vuoria.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Kuin hän valmisti taivaan, olin minä siellä, kuin hän syvyyden visusti mittasi.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Kuin hän pilvet rakensi ylhäällä, ja sääsi syvyyden lähteet;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Kuin hän meren ääret määräsi, ja vetten eteen asetti määrän, ettei he astuisi rantansa ylitse; kuin hän maan perustukset laski,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Silloin minä hänen kanssansa vaikutin, ja iloitsin joka päivä, ja leikitsin hänen hänen edessänsä joka aika;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Ja leikitsin maan piirin päällä; ja minun iloni on olla ihmisten lasten kanssa.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Niin kuulkaat siis minua, te lapset: autuaat ovat ne, jotka minun tieni pitävät.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Kuulkaat kuritusta, olkaat viisaat, ja älkäät hyljätkö sitä.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Autuas on se ihminen, joka minua kuulee, joka minun ovellani valvoo joka päivä, ja vartioitsee minun pihtipielissäni.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Sillä joka minun löytää, hän elämän löytää, ja on Herralle otollinen;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Mutta, joka minua vastaan syntiä tekee, hän vahingoitsee sielunsa: jokainen joka minua vihaa, hän rakastaa kuolemaa.
