Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Doth not wisdom call? And understanding give forth her voice?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
At the head of high places by the way, Between the paths she hath stood,
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
At the side of the gates, at the mouth of the city, The entrance of the openings, she crieth aloud,
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
'Unto you, O men, I call, And my voice [is] unto the sons of men.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Understand, ye simple ones, prudence, And ye fools, understand the heart,
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hearken, for noble things I speak, And the opening of my lips [is] uprightness.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For truth doth my mouth utter, And an abomination to my lips [is] wickedness.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
In righteousness [are] all the sayings of my mouth, Nothing in them is froward and perverse.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
All of them [are] plain to the intelligent, And upright to those finding knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive my instruction, and not silver, And knowledge rather than choice gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For better [is] wisdom than rubies, Yea, all delights are not comparable with it.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I, wisdom, have dwelt with prudence, And a knowledge of devices I find out.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of Jehovah [is] to hate evil; Pride, and arrogance, and an evil way, And a froward mouth, I have hated.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Mine [is] counsel and substance, I [am] understanding, I have might.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, and princes decree righteousness,
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me do chiefs rule, and nobles, All judges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love those loving me, And those seeking me earnestly do find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Wealth and honour [are] with me, Lasting substance and righteousness.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Better [is] my fruit than gold, even fine gold, And mine increase than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
In a path of righteousness I cause to walk, In midst of paths of judgment,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
To cause my lovers to inherit substance, Yea, their treasures I fill.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Jehovah possessed me — the beginning of His way, Before His works since then.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
From the age I was anointed, from the first, From former states of the earth.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
In there being no depths, I was brought forth, In there being no fountains heavy [with] waters,
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before mountains were sunk, Before heights, I was brought forth.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
While He had not made the earth, and out-places, And the top of the dusts of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
In His preparing the heavens I [am] there, In His decreeing a circle on the face of the deep,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
In His strengthening clouds above, In His making strong fountains of the deep,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
In His setting for the sea its limit, And the waters transgress not His command, In His decreeing the foundations of earth,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then I am near Him, a workman, And I am a delight — day by day. Rejoicing before Him at all times,
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Rejoicing in the habitable part of His earth, And my delights [are] with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
And now, ye sons, hearken to me, Yea, happy are they who keep my ways.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear instruction, and be wise, and slight not.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
O the happiness of the man hearkening to me, To watch at my doors day by day, To watch at the door-posts of my entrance.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For whoso is finding me, hath found life, And bringeth out good-will from Jehovah.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
And whoso is missing me, is wronging his soul, All hating me have loved death!
