Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Doesn’t wisdom cry out? Doesn’t understanding raise her voice?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
On the top of high places by the way, where the paths meet, she stands.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Beside the gates, at the entry of the city, at the entry doors, she cries aloud:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
“I call to you men! I send my voice to the sons of mankind.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
You simple, understand prudence! You fools, be of an understanding heart!
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hear, for I will speak excellent things. The opening of my lips is for right things.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my mouth speaks truth. Wickedness is an abomination to my lips.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the words of my mouth are in righteousness. There is nothing crooked or perverse in them.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all plain to him who understands, right to those who find knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive my instruction rather than silver, knowledge rather than choice gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom is better than rubies. All the things that may be desired can’t be compared to it.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
“I, wisdom, have made prudence my dwelling. Find out knowledge and discretion.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the LORD is to hate evil. I hate pride, arrogance, the evil way, and the perverse mouth.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Counsel and sound knowledge are mine. I have understanding and power.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, and princes decree justice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me princes rule, nobles, and all the righteous rulers of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love those who love me. Those who seek me diligently will find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
With me are riches, honor, enduring wealth, and prosperity.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruit is better than gold, yes, than fine gold, my yield than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I walk in the way of righteousness, in the middle of the paths of justice,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
that I may give wealth to those who love me. I fill their treasuries.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
“The LORD possessed me in the beginning of his work, before his deeds of old.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
I was set up from everlasting, from the beginning, before the earth existed.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When there were no depths, I was born, when there were no springs abounding with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountains were settled in place, before the hills, I was born;
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
while as yet he had not made the earth, nor the fields, nor the beginning of the dust of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he established the heavens, I was there. When he set a circle on the surface of the deep,
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
when he established the clouds above, when the springs of the deep became strong,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
when he gave to the sea its boundary, that the waters should not violate his commandment, when he marked out the foundations of the earth,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
then I was the craftsman by his side. I was a delight day by day, always rejoicing before him,
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
rejoicing in his whole world. My delight was with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
“Now therefore, my sons, listen to me, for blessed are those who keep my ways.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear instruction, and be wise. Don’t refuse it.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Blessed is the man who hears me, watching daily at my gates, waiting at my door posts.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For whoever finds me finds life, and will obtain favor from the LORD.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he who sins against me wrongs his own soul. All those who hate me love death.”
