Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Behold, wisdom calleth, and understanding sendeth forth her voice,
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
On the top of high places, by the wayside, at the house where there are [many] paths doth she place herself.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Alongside of gates, at the opening of the city, at the entrance of the town[-doors] doth she call loudly,
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Unto you, O men, I call, and my voice [goeth forth] to the sons of men,
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Learn, O ye simple, to understand prudence: and, ye fools, be ye of an understanding heart.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hear! for of noble things will I speak; and the opening of my lips shall be of what is equitable.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For truth uttereth my palate ever, and the abomination of my lips is wickedness.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
In righteousness are all the sayings of my mouth, there is in them nothing crooked or perverse.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all evident to the man of understanding, and correct to those that have obtained knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Accept my correction, and not silver; and knowledge rather than choice gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom is better than pearls; and all the things that men wish for are not equal to her.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I wisdom dwell with prudence, and the knowledge of discreet thoughts do I discover.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the Lord is to hate evil, pride and arrogance, and the evil way: and the mouth of perverseness do I hate.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Mine are counsel and sound wisdom: I am understanding; mine is might.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Through me do kings reign, and chieftains give decrees [in] righteousness.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Through me do princes rule, and the nobles, even all the judges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I indeed love those that love me: and those that seek me earnestly shall find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riches and honor are with me, yea, enduring wealth and righteousness.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruit is better than gold, and than fine gold; and my products, than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
On the road of righteousness do I walk firmly, in the midst the paths of justice:
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
That I may cause those that love me to inherit a lasting possession; and their treasures will I fill
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
The Lord created me as the beginning of his way, the first of his works from the commencement,
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
From eternity was I appointed chief, from the beginning, from the earliest times of the earth.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When there were yet no depths, was I brought forth; when there were yet no springs laden heavily with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountains were yet sunk down, before the hills was I brought forth:
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
While as yet he had not made the land and open fields, nor the chief of the dust of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he prepared the heavens, I was there; when he drew a circle over the face of the deep;
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
When he fastened the skies above; when the springs of the deep became strong;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
When he assigned to the sea his decree, that the waters should not transgress his order: when he established firmly the foundations of the earth:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then was I near him, as a nursling: and I was day by day [his] delights, playing before him at all times;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Playing in the world, his earth; and having my delights with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
And now, O children [of men], hearken unto me! for happy those that observe my ways.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear correction, and be wise, and reject it not.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Happy is the man that hearkeneth unto me, watching day by day at my gates, waiting at the posts of my doors.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For he who findeth me findeth life, and he obtaineth favor from the Lord.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he that sinneth against me doth violence to his own soul: all those that hate me love death.
