Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Doth not wisdom cry? and understanding put forth her voice?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
She standeth in the top of high places, by the way in the places of the paths.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
She crieth at the gates, at the entry of the city, at the coming in at the doors.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Unto you, O men, I call; and my voice [is] to the sons of man.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
O ye simple, understand wisdom: and, ye fools, be ye of an understanding heart.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hear; for I will speak of excellent things; and the opening of my lips [shall be] right things.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my mouth shall speak truth; and wickedness [is] an abomination to my lips.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the words of my mouth [are] in righteousness; [there is] nothing froward or perverse in them.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They [are] all plain to him that understandeth, and right to them that find knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive my instruction, and not silver; and knowledge rather than choice gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom [is] better than rubies; and all the things that may be desired are not to be compared to it.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I wisdom dwell with prudence, and find out knowledge of witty inventions.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the LORD [is] to hate evil: pride, and arrogancy, and the evil way, and the froward mouth, do I hate.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Counsel [is] mine, and sound wisdom: I [am] understanding; I have strength.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, and princes decree justice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me princes rule, and nobles, [even] all the judges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love them that love me; and those that seek me early shall find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riches and honour [are] with me; [yea], durable riches and righteousness.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruit [is] better than gold, yea, than fine gold; and my revenue than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I lead in the way of righteousness, in the midst of the paths of judgment:
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
That I may cause those that love me to inherit substance; and I will fill their treasures.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
The LORD possessed me in the beginning of his way, before his works of old.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
I was set up from everlasting, from the beginning, or ever the earth was.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When [there were] no depths, I was brought forth; when [there were] no fountains abounding with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountains were settled, before the hills was I brought forth:
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
While as yet he had not made the earth, nor the fields, nor the highest part of the dust of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he prepared the heavens, I [was] there: when he set a compass upon the face of the depth:
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
When he established the clouds above: when he strengthened the fountains of the deep:
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
When he gave to the sea his decree, that the waters should not pass his commandment: when he appointed the foundations of the earth:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then I was by him, [as] one brought up [with him: ] and I was daily [his] delight, rejoicing always before him;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Rejoicing in the habitable part of his earth; and my delights [were] with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Now therefore hearken unto me, O ye children: for blessed [are they that] keep my ways.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear instruction, and be wise, and refuse it not.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Blessed [is] the man that heareth me, watching daily at my gates, waiting at the posts of my doors.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For whoso findeth me findeth life, and shall obtain favour of the LORD.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he that sinneth against me wrongeth his own soul: all they that hate me love death.
