< Притчи 8 >
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Does not wisdom cry? and understanding put forth her voice?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
She stands in the top of high places, by the way in the places of the paths.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
She cries at the gates, at the entry of the city, at the coming in at the doors.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
To you, O men, I call; and my voice is to the sons of man.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
O you simple, understand wisdom: and, you fools, be you of an understanding heart.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hear; for I will speak of excellent things; and the opening of my lips shall be right things.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my mouth shall speak truth; and wickedness is an abomination to my lips.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the words of my mouth are in righteousness; there is nothing fraudulent or perverse in them.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all plain to him that understands, and right to them that find knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive my instruction, and not silver; and knowledge rather than choice gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom is better than rubies; and all the things that may be desired are not to be compared to it.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I wisdom dwell with prudence, and find out knowledge of witty inventions.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the LORD is to hate evil: pride, and arrogance, and the evil way, and the fraudulent mouth, do I hate.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Counsel is mine, and sound wisdom: I am understanding; I have strength.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, and princes decree justice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me princes rule, and nobles, even all the judges of the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love them that love me; and those that seek me early shall find me.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Riches and honor are with me; yes, durable riches and righteousness.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
My fruit is better than gold, yes, than fine gold; and my revenue than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I lead in the way of righteousness, in the middle of the paths of judgment:
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
That I may cause those that love me to inherit substance; and I will fill their treasures.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
The LORD possessed me in the beginning of his way, before his works of old.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
I was set up from everlasting, from the beginning, or ever the earth was.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
When there were no depths, I was brought forth; when there were no fountains abounding with water.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Before the mountains were settled, before the hills was I brought forth:
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
While as yet he had not made the earth, nor the fields, nor the highest part of the dust of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he prepared the heavens, I was there: when he set a compass on the face of the depth:
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
When he established the clouds above: when he strengthened the fountains of the deep:
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
When he gave to the sea his decree, that the waters should not pass his commandment: when he appointed the foundations of the earth:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Then I was by him, as one brought up with him: and I was daily his delight, rejoicing always before him;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
Rejoicing in the habitable part of his earth; and my delights were with the sons of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Now therefore listen to me, O you children: for blessed are they that keep my ways.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hear instruction, and be wise, and refuse it not.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Blessed is the man that hears me, watching daily at my gates, waiting at the posts of my doors.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For whoever finds me finds life, and shall obtain favor of the LORD.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But he that sins against me wrongs his own soul: all they that hate me love death.