Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
You shall proclaim wisdom, that understanding may be obedient to you.
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
For she is on lofty eminences, and stands in the midst of the ways.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
For she sits by the gates of princes, and sings in the entrances, [saying],
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
You, O men, I exhort; and utter my voice to the sons of men.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
O you simple, understand subtlety, and you that are untaught, imbibe knowledge.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Listen to me; for I will speak solemn [truths]; and will produce right [sayings] from my lips.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
For my throat shall meditate truth; and false lips are an abomination before me.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
All the words of my mouth are in righteousness; there is nothing in them wrong or perverse.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
They are all evident to those that understand, and right to those that find knowledge.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Receive instruction, and not silver; and knowledge rather than tried gold.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
For wisdom is better than precious stones; and no valuable substance is of equal worth with it.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
I wisdom have lived [with] counsel and knowledge, and I have called upon understanding.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
The fear of the Lord hates unrighteousness, and insolence, and pride, and the ways of wicked men; and I hate the perverse ways of bad men.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Counsel and safety are mine; prudence is mine, and strength is mine.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
By me kings reign, and princes decree justice.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
By me nobles become great, and monarchs by me rule over the earth.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
I love those that love me; and they that seek me shall find [me].
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Wealth and glory belong to me; yes, abundant possessions and righteousness.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
[It is] better to have my fruit than [to have] gold and precious stones; and my produce is better than choice silver.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
I walk in ways of righteousness, and [am] conversant with the paths of judgement;
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
that I may divide substance to them that love me, and may fill their treasures with good things. If I declare to you the things that daily happen, I will remember [also] to recount the things of old.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
The Lord made me the beginning of his ways for his works.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
He established me before time [was] in the beginning, before he made the earth:
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
even before he made the depths; before the fountains of water came forth:
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
before the mountains were settled, and before all hills, he begets me.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
The Lord made countries and uninhabited [tracks], and the highest inhabited parts of the world.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
When he prepared the heaven, I was present with him; and when he prepared his throne upon the winds:
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
and when he strengthened the clouds above; and when he secured the fountains of the earth:
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
decree. and when he strengthened the foundations of the earth:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
I was by him, suiting [myself to him], I was that wherein he took delight; and daily I rejoiced in his presence continually.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
For he rejoiced when he had completed the world, and rejoiced amongst the children of men.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Now then, [my] son, hear me: blessed is the man who shall listen to me, and the mortal who shall keep my ways;
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
[Hear wisdom and be wise, and be not strangers to it. ]
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
watching daily at my doors, waiting at the posts of my entrances.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
For my outgoings are the outgoings of life, and [in them] is prepared favour from the Lord.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
But they that sin against me act wickedly against their own souls: and they that hate me love death.
