Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Mon ikke Visdommen kalder, løfter Indsigten ikke sin røst?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Oppe på Høje ved Vejen, ved Korsveje træder den frem;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
ved Porte, ved Byens Udgang, ved Dørenes Indgang råber den:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Jeg kalder på eder, I Mænd, løfter min Røst til Menneskens Børn.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
I tankeløse, vind jer dog Klogskab, I Tåber, så få dog Forstand!
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hør, thi jeg fører ædel Tale, åbner mine Læber med retvise Ord;
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
ja, Sandhed taler min Gane, gudløse Læber er mig en Gru.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Rette er alle Ord af min Mund, intet er falskt eller vrangt;
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
de er alle ligetil for den kloge, retvise for dem der vandt Indsigt
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Tag ved Lære, tag ikke mod Sølv, tag mod Kundskab fremfor udsøgt Guld;
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
thi Visdom er bedre end Perler, ingen Skatte opvejer den
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Jeg, Visdom, er Klogskabs Nabo og råder over Kundskab og Kløgt.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
HERRENs Frygt er Had til det onde. Jeg hader Hovmod og Stolthed, den onde Vej og den falske Mund.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Jeg ejer Råd og Visdom, jeg har Forstand, jeg har Styrke.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Ved mig kan Konger styre og Styresmænd give retfærdige Love;
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
ved mig kan Fyrster råde og Stormænd dømme Jorden.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Jeg elsker dem, der elsker mig, og de, der søger mig, finder mig.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Hos mig er der Rigdom og Ære, ældgammelt Gods og Retfærd.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Min Frugt er bedre end Guld og Malme, min Afgrøde bedre end kosteligt Sølv.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Jeg vandrer på Retfærds Vej. midt hen ad Rettens Stier
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
for at tildele dem, der elsker mig, Gods og fylde deres Forrådshuse.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Mig skabte HERREN først blandt sine Værker, i Urtid, førend han skabte andet;
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
jeg blev frembragt i Evigheden, i Begyndelsen, i Jordens tidligste Tider;
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
jeg fødtes, før Verdensdybet var til, før Kilderne, Vandenes Væld, var til;
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
førend Bjergene sænkedes, før Højene fødtes jeg,
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
førend han skabte Jord og Marker, det første af Jordsmonnets Støv.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Da han grundfæsted Himlen, var jeg hos ham, da han satte Hvælv over Verdensdybet.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Da han fæstede Skyerne oventil og gav Verdensdybets Kilder deres faste Sted,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
da han satte Havet en Grænse, at Vandene ej skulde bryde hans Lov, da han lagde Jordens Grundvold,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
da var jeg Fosterbarn hos ham, hans Glæde Dag efter Dag; for hans Åsyn leged jeg altid,
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
leged på hans vide Jord og havde min Glæde af Menneskens Børn.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Og nu, I Sønner, hør mig! Vel den, der vogter på mine Veje!
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hør på Tugt og bliv vise, lad ikke hånt derom!
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Lykkelig den, der hører på mig, så han daglig våger ved mine Døre og vogter på mine Dørstolper.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Thi den, der ftnder mig; finder Liv og opnår Yndest hos HERREN;
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
men den, som mister mig, skader sig selv; enhver, som hader mig, elsker Døden.
