Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Mon ikke Visdommen raaber, og Forstanden opløfter sin Røst?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Paa Toppen af Højene ved Vejen, midt paa Stierne staar den;
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
ved Siden af Portene, ved Udgangen af Staden, ved Indgangen til Portene raaber den:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Til eder, I Mænd, vil jeg raabe, og min Røst lyde til Menneskens Børn.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
I uvidende! fatter Vid; og I Daarer! fatter Forstand.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hører, thi jeg vil tale fyrstelige Ting og aabne mine Læber med Retvished.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Thi min Gane taler Sandhed, og Ugudelighed er en Vederstyggelighed for mine Læber.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
I Retfærdighed ere alle min Munds Ord; der er intet fordrejet eller forvendt i dem.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
De ere alle rette for den forstandige og ligefremme for dem, som finde Kundskab.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Tager imod min Undervisning og ikke imod Sølv og imod Kundskab fremfor udsøgt Guld.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Thi Visdom er bedre end Perler, og alle de Ting, man har Lyst til, kunne ikke lignes ved den.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Jeg, Visdommen, jeg har taget Bolig i Vidskab og besidder Kundskab om kløgtige Raad.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Herrens Frygt er at hade ondt; Hoffærdighed og Hovmodighed og Ondskabs Vej og den Mund, som taler forvendte Ting, hader jeg.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Raad og hvad der har Bestand, hører mig til; jeg er Forstand, mig hører Styrke til.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Ved mig regere Konger, og ved mig beskikke Fyrster Ret.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Ved mig herske Herskere og Høvdinger, alle Dommere paa Jorden.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Jeg elsker dem, som elske mig, og de, som søge mig, skulle finde mig.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Rigdom og Ære er hos mig, varigt Gods og Retfærdighed.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Min Frugt er bedre end Guld og ædelt Malm, og at vinde mig er bedre end udsøgt Sølv.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Jeg vandrer paa Retfærdigheds Vej, midt paa Rettens Stier,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
til at lade dem, som elske mig, arve varigt godt og til at fylde deres Forraadskamre.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Herren ejede mig som sin Vejs Begyndelse, forud for sine Gerninger, fra fordums Tid.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Fra Evighed er jeg indsat, fra det første af, før Jorden var.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Da Afgrundene endnu ikke vare, er jeg født, da Kilderne, som have meget Vand, ikke vare til.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Før Bjergene bleve nedsænkede, før Højene bleve til, er jeg født.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Han havde endnu ikke skabt Jorden eller Markerne eller det første af Jordens Støv.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Der han beredte Himlene, da var jeg der, der han slog en Kreds oven over Afgrunden;
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
der han befæstede Skyerne heroventil, der Afgrundens Kilder fik deres faste Sted;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
der han satte Havet dets Grænse, at Vandene ikke skulde overtræde hans Befaling, der han lagde Jordens Grundvold:
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Da var jeg hos ham som Kunstnerinde, og jeg var hans Lyst Dag for Dag, og jeg legede for hans Ansigt alle Tider;
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
jeg legede i Verden paa hans Jord, og min Lyst var hos Menneskens Børn.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Og nu, Børn, hører mig! og salige ere de, som tage Vare paa mine Veje.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Hører Undervisning og bliver vise, og lader den ikke fare!
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Saligt er det Menneske, som hører mig, saa at han dagligt vaager ved mine Døre og tager Vare paa mine Dørstolper.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Thi hvo mig finder, han finder Livet og faar Velbehag hos Herren.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Men hvo, som synder imod mig, skader sin Sjæl; alle, som mig hade, elske Døden.
