Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Ne propovijeda li mudrost i ne diže li razboritost svoj glas?
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Navrh brda, uza cestu, na raskršćima stoji,
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
kod izlaza iz grada, kraj ulaznih vrata, ona glasno viče:
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
“Vama, o ljudi, propovijedam i upravljam svoj glas sinovima ljudskim.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Shvatite mudrost, vi neiskusni, a vi nerazumni, urazumite srce.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Slušajte, jer ću zboriti o važnim stvarima, i moje će usne otkriti što je pravo.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Jer moje nepce zbori istinu i zloća je mojim usnama mrska.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Sve su riječi mojih usta pravične, u njima nema ništa ni krivo ni prijetvorno.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Sve su one jasne razboritomu i pravedne onomu tko je stekao spoznaju.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Primajte radije moju pouku no srebro i znanje požudnije od zlata.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Jer mudrost je vrednija od biserja i nikakve se dragocjenosti ne mogu porediti s njom.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Ja, mudrost, boravim s razboritošću i posjedujem znanje umna djelovanja.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
Strah Gospodnji mržnja je na zlo. Oholost, samodostatnost, put zloće i usta puna laži - to ja mrzim.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Moji su savjet i razboritost, ja sam razbor i moja je jakost.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Po meni kraljevi kraljuju i velikaši dijele pravdu.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Po meni knezuju knezovi i odličnici i svi suci zemaljski.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Ja ljubim one koji ljube mene i nalaze me koji me traže.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
U mene je bogatstvo i slava, postojano dobro i pravednost.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Moj je plod bolji od čista i žežena zlata i moj je prihod bolji od čistoga srebra.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Ja kročim putem pravde, sred pravičnih staza,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
da dadem dobra onima koji me ljube i napunim njihove riznice.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Jahve me stvori kao počelo svoga djela, kao najraniji od svojih čina, u pradoba;
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
oblikovana sam još od vječnosti, odiskona, prije nastanka zemlje.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Rodih se kad još nije bilo pradubina, dok nije bilo izvora obilnih voda.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Rodih se prije nego su utemeljene gore, prije brežuljaka.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Kad još ne bijaše načinio zemlje, ni poljana, ni početka zemaljskom prahu;
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
kad je stvarao nebesa, bila sam nazočna, kad je povlačio krug na licu bezdana.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Kad je u visini utvrđivao oblake i kad je odredio snagu izvoru pradubina;
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
kad je postavljao moru njegove granice da mu se vode ne preliju preko obala, kad je polagao temelje zemlji,
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
bila sam kraj njega, kao graditeljica, bila u radosti, iz dana u dan, igrajući pred njim sve vrijeme:
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
igrala sam po tlu njegove zemlje, i moja su radost djeca čovjekova.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Tako, djeco, poslušajte me, blago onima koji čuvaju moje putove.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Poslušajte pouku - da stečete mudrost i nemojte je odbaciti.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Blago čovjeku koji me sluša i bdi na mojim vratima svaki dan i koji čuva dovratnike moje.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Jer tko nalazi mene, nalazi život i stječe milost od Jahve.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
A ako se ogriješi o mene, udi svojoj duši: svi koji mene mrze ljube smrt.”
