Притчи 8
1 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
Cueihnah loh n'khue moenih a? Lungcuei loh a ol a huel dae ta.
2 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
Longpuei taengkah hmuensang som ah a im kah a hawn ah khaw pai ta.
3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
Vangpuei la a kun phai kah vongka hmoi ah khaw thohka kah a rhai ah khaw tamhoe ta.
4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
Aw hlang rhoek, nangmih te kang khue tih ka olthang he khaw hlang capa ham ni.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
Hlangyoe rhoek loh khinglangnah yakming lamtah aka ang rhoek loh lungbuei te yakming lah.
6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
Hnatun uh, rhaengsang la ka thui dongah ka hmuilai ka ongnah he vanat la om.
7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
Ka ka loh oltak a thuep tih halangnah te ka hmuilai kah a tueilaehkoi ni.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
Ka ka dongkah duengnah olthui boeih he a hloo vilvak moenih.
9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
Aka yakming ham tah boeih langya tih mingnah aka dang ham tah thuem ngawn.
10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
Ka thuituennah tangka nen pawt tih, mingnah he sui a coelh lakah khaw lo lah.
11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
Cueihnah tah lungvang lakah then tih ngaihnah sarhui khaw te nen te vanat sak thai pawh.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
Kamah tah cueihnah, khinglangnah neh kho ka sak tih thuepnah dongkah mingnah te ka hmuh.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
BOEIPA hinyahnah dongah a thae la koevoeinah te thiinah ham ni hoemdamnah neh a thae longpuei khaw, calaak ol khaw ka hmuhuet.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
Cilsuep neh lungming cueihnah tah kamah taengah, ka yakmingnah neh, kamah ham thayung thamal la om.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
Kai rhangneh manghai rhoek loh manghai tih boeica rhoek loh duengnah neh a taem uh.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
Kai rhangneh mangpa rhoek khaw boei uh tih hlangcong boeih loh duengnah lai a tloek uh.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
Kai aka lung, aka lungnah te ka lungnah tih kai aka toem rhoek loh kai m'hmuh uh.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
Khuehtawn neh thangpomnah khaw, aka nguel boeirhaeng neh duengnah khaw kamah taengah om.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
Sui neh suicilh lakah ka thaih then tih ka cangvuei khaw cak lakah cae.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
Duengnah caehlong ah tiktamnah a hawn khui la ka pongpa.
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
Kai aka lungnah tah ka koe ka pang sak tih a thakvoh te ka koei pah.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
Daengrhae daengkhoi lamkah a bibi, hlamat kah a longpuei a tongcuek ah BOEIPA loh kai n'lai coeng.
23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
Khosuen lamloh, a lu lamloh, diklai khothoeng lamloh kai n'hloe.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
Kai ka poe vaengah tuidung khaw ana om pawh, tuisih tui ana phul pawh.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Tlang a buek hlan ah som a tueng hlan ah ka cuen coeng.
26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
Te vaengah diklai khaw, tollong khaw, lunglai dongkah laipi lamhma khaw ana saii moenih.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Vaan a soepsoei ham vaengkah, tuidung hman kah a kueluek te a tarhit ham vaengkah khaw kamah ni.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
A sang hmuen kah khomong thah sak ham khaw, tuidung tuiphuet tanglue sak ham vaengah khaw,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
Tuitunli te a rhi suem pah ham vaengah khaw ka om coeng. Te dongah tui loh BOEIPA ol te poe pawh. Diklai kah a yung te a tarhit ham vaengah ka om coeng.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
Amah taengah bibi thai la ka om tih hnin bal hnin bal hlahmaenah neh ka om. A tue boeih dongah amah mikhmuh ah ka luem.
31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
A khohmuen kah lunglai dongah aka luem loh hlang ca te khaw ka hlahmaenah coeng.
32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
Te dongah ca rhoek loh kamah taengah hnatun uh lamtah kamah kah yoethen longpuei ngaithuen uh.
33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
Thuituennah he hnatun lamtah cueih lamtah hlahpham boeh.
34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
Kamah taengah aka hnatun Ka thohkhaih taengah a hnin a hnin ah aka hak, ka thohka kah rhungsut aka ngaithuen hlang tah a yoethen pai.
35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
Kai aka hmu long tah hingnah te a hmuh rhoe a hmuh tih, BOEIPA taengkah kolonah a dang.
36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
Tedae kai aka hmaang long tah a hinglu a huet, kai aka thiinah boeih loh dueknah te a lungnah.
