< Притчи 7 >
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Filho meu, guarda as minhas palavras, e esconde dentro de ti os meus mandamentos.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Guarda os meus mandamentos, e vive; e a minha lei, como as meninas dos teus olhos.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Ata-os aos teus dedos, escreve-os na táboa do teu coração.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Dize à sabedoria, Tu és minha irmã; e à prudência chama parenta.
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Para te guardarem da mulher alheia, da estrangeira, que lisongeia com as suas palavras.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Porque da janela da minha casa, por minhas grades olhando eu,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Vi entre os símplices, descobri entre os moços, um mancebo falto de juízo,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Que passava pela rua junto à sua esquina, e seguia o caminho da sua casa;
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
No crepúsculo, à tarde do dia, na tenebrosa noite e na escuridão;
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
E eis que uma mulher lhe saiu ao encontro, com enfeites de prostituta, e astuta de coração:
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Esta era alvoroçadora, e contenciosa; não paravam em sua casa os seus pés;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Agora por fora, depois pelas ruas, e espreitando por todos os cantos:
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
E pegou dele, e o beijou; esforçou o seu rosto, e disse-lhe:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Sacrifícios pacíficos tenho comigo; hoje paguei os meus votos.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Por isto saí ao encontro a buscar diligentemente a tua face, e te achei.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Já cobri a minha cama com cobertas de tapeçaria, com obras lavradas com linho fino do Egito.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Já perfumei o meu leito com mirra, aloes, e canela.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Vem, saciemo-nos de amores até pela manhã: alegremo-nos com amores.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Porque já o marido não está em sua casa: foi fazer uma jornada ao longe:
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
Um saquitel de dinheiro levou na sua mão: ao dia apontado virá a sua casa.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Seduziu-o com a multidão das suas palavras, com as lisonjas dos seus lábios o persuadiu.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Segue-a logo, como boi que vai ao matadouro, e como o louco ao castigo das prisões;
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Até que a flecha lhe atravesse o fígado, como a ave que se apressa para o laço, e não sabe que está armado contra a sua vida.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Agora pois, filhos, dai-me ouvidos, e estai atentos às palavras da minha boca.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Não se desvie para os seus caminhos o teu coração, e não andes perdido nas suas veredas.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Porque a muitos feridos derribou; e são muitíssimos os que por ela foram mortos.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта. (Sheol )
Caminhos da sepultura são a sua casa, que descem às câmaras da morte. (Sheol )