Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Mans bērns, sargi manus vārdus un glabā pie sevis manu mācību.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Sargi manu pamācīšanu, tad tu dzīvosi, un manu mācību kā savu acu raugu.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Sien to ap saviem pirkstiem, ieraksti to savas sirds galdiņā.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Saki uz gudrību: Tu esi mana māsa! un atzīšanu sauc par savu radinieci,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Ka tu sevi pasargi no svešas sievas, no svešinieces ar mīkstiem vārdiem.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Jo es skatījos pa sava nama logu, caur saviem skadriņiem,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Un redzēju nejēgu vidū un ieraudzīju starp zēniem neprātīgu jaunekli.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Tas gāja pa ielu ap nama stūri, staigāja pa viņas nama ceļu,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
Pavakarē, krēslā, nakts vidū un tumsā.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
Un redzi, viņu sastapa sieva, maukas apģērbā un viltu sirdī.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Šī bija trakule un palaidne, viņas kājas nemetās mājā;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Te viņa ārā, te uz ielām un glūn aiz visiem stūriem.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Un tā viņu apkampa un skūpstīja kā bezkauņa un uz to sacīja:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
„Pateicības upuri man bija jānes; šodien es savu solījumu esmu pildījusi.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Tādēļ esmu izgājusi tev pretī, tavu vaigu meklēt un tevi esmu atradusi.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Ar apsegiem esmu klājusi savu gultu, ar strīpainiem Ēģiptes palagiem.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Savu gultu esmu izkvēpinājusi ar mirrēm, alvejām un kanēli;
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Nāc, lai izbaudām kārības līdz rītam, lai izpriecājamies mīlestībā;
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Jo vīrs nav mājās, viņš aizgājis tālā ceļā,
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
Viņš naudas maku ņēmis līdz, tik uz svētkiem vēl pārnāks mājās.“
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Viņa to pierunāja ar savu vārdu drūzmu, ar savu mīksto mēli tā viņu aizrāva.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Uz reizi tas viņai gāja pakaļ, kā vērsis iet pie kaušanas un kā nelietis, saistīts uz sodu,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Kamēr bulta viņa aknas pāršķeļ; tā putns skrien sprostā un nezin, ka tas pret viņa dzīvību.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Nu tad, bērni, klausiet mani, un ņemiet vērā manas mutes vārdus.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Lai tava sirds nenomaldās uz viņas ceļiem un nenoklīsti uz viņas gaitām;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Jo daudz ir to nokauto, ko tā gāzusi zemē, un liels pulks, ko viņa nogalinājusi.
