Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Fili mi, custodi sermones meos, et præcepta mea reconde tibi. Fili,
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
serva mandata mea, et vives; et legem meam quasi pupillam oculi tui:
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
liga eam in digitis tuis, scribe illam in tabulis cordis tui.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Dic sapientiæ: Soror mea es, et prudentiam voca amicam tuam:
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
ut custodiant te a muliere extranea, et ab aliena quæ verba sua dulcia facit.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
De fenestra enim domus meæ per cancellos prospexi,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
et video parvulos; considero vecordem juvenem,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
qui transit per plateam juxta angulum et prope viam domus illius graditur:
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
in obscuro, advesperascente die, in noctis tenebris et caligine.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
Et ecce occurrit illi mulier ornatu meretricio, præparata ad capiendas animas: garrula et vaga,
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
quietis impatiens, nec valens in domo consistere pedibus suis;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
nunc foris, nunc in plateis, nunc juxta angulos insidians.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Apprehensumque deosculatur juvenem, et procaci vultu blanditur, dicens:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Victimas pro salute vovi; hodie reddidi vota mea:
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
idcirco egressa sum in occursum tuum, desiderans te videre, et reperi.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Intexui funibus lectulum meum; stravi tapetibus pictis ex Ægypto:
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
aspersi cubile meum myrrha, et aloë, et cinnamomo.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Veni, inebriemur uberibus, et fruamur cupitis amplexibus donec illucescat dies.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Non est enim vir in domo sua: abiit via longissima:
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
sacculum pecuniæ secum tulit; in die plenæ lunæ reversurus est in domum suam.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Irretivit eum multis sermonibus, et blanditiis labiorum protraxit illum.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Statim eam sequitur quasi bos ductus ad victimam, et quasi agnus lasciviens, et ignorans quod ad vincula stultus trahatur:
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
donec transfigat sagitta jecur ejus, velut si avis festinet ad laqueum, et nescit quod de periculo animæ illius agitur.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Nunc ergo, fili mi, audi me, et attende verbis oris mei.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Ne abstrahatur in viis illius mens tua, neque decipiaris semitis ejus;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
multos enim vulneratos dejecit, et fortissimi quique interfecti sunt ab ea.
