Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
| בני שמר אמרי ומצותי תצפן אתך |
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
| שמר מצותי וחיה ותורתי כאישון עיניך |
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
| קשרם על-אצבעתיך כתבם על-לוח לבך |
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
| אמר לחכמה אחתי את ומדע לבינה תקרא |
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
| לשמרך מאשה זרה מנכריה אמריה החליקה |
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
| כי בחלון ביתי-- בעד אשנבי נשקפתי |
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
| וארא בפתאים אבינה בבנים-- נער חסר-לב |
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
| עבר בשוק אצל פנה ודרך ביתה יצעד |
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
| בנשף-בערב יום באישון לילה ואפלה |
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
| והנה אשה לקראתו שית זונה ונצרת לב |
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
| המיה היא וסררת בביתה לא-ישכנו רגליה |
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
| פעם בחוץ--פעם ברחבות ואצל כל-פנה תארב |
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
| והחזיקה בו ונשקה לו העזה פניה ותאמר לו |
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
| זבחי שלמים עלי היום שלמתי נדרי |
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
| על-כן יצאתי לקראתך לשחר פניך ואמצאך |
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
| מרבדים רבדתי ערשי חטבות אטון מצרים |
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
| נפתי משכבי-- מר אהלים וקנמון |
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
| לכה נרוה דדים עד-הבקר נתעלסה באהבים |
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
| כי אין האיש בביתו הלך בדרך מרחוק |
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
| צרור-הכסף לקח בידו ליום הכסא יבא ביתו |
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
| הטתו ברב לקחה בחלק שפתיה תדיחנו |
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
| הולך אחריה פתאם כשור אל-טבח יבא וכעכס אל-מוסר אויל |
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
| עד יפלח חץ כבדו-- כמהר צפור אל-פח ולא-ידע כי-בנפשו הוא |
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
| ועתה בנים שמעו-לי והקשיבו לאמרי-פי |
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
| אל-ישט אל-דרכיה לבך אל-תתע בנתיבותיה |
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
| כי-רבים חללים הפילה ועצמים כל-הרגיה |
