Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Fis mwen an, kenbe pawòl mwen yo e kache kòmandman mwen yo anndan ou.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Kenbe kòmandman mwen yo pou viv, ak enstriksyon mwen yo kon de grenn zye nan tèt ou.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Mare yo sou dwèt ou; ekri yo sou tablo a kè ou.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Di a sajès: “Se ou ki sè mwen,” e rele sajès pi bon zanmi ou,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Pou li kab anpeche ou ale jwenn ak yon fanm adiltè; yon fanm etranje a ki fè flate ak pawòl li.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Paske bo fenèt lakay mwen, mwen te gade nan fant fenèt mwen an.
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Konsa, mwen te wè pami moun sòt yo, e te rekonèt pami jenn yo, yon jennonm ki te manke bon sans;
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
ki t ap pase nan lari a toupre kwen kay fanm nan. Konsa, li pran chemen pou rive lakay li,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
nan solèy kouche a, nan aswè, nan mitan lannwit ak nan fènwa.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
Epi gade, yon fanm vin pwoche li abiye kon pwostitiye ak riz nan kè l.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Li parèt plen kouraj nan rebelyon li. Pye li pa rete lakay li.
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Koulye a nan lari yo, koulye a nan plas yo, lap kache tan nan tout kwen.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Konsa, li sezi li, bo li; e ak figi byen ranje, li di li:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
“Mwen te prèt pou ale fè ofrann lapè yo. Se jodi a, mwen fin peye ve mwen yo.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Konsa, mwen te vin rankontre ou, pou jwenn prezans ou; e konsa, mwen te twouve ou.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Mwen byen ranje kabann mwen ak kouvèti; avèk bèl dra Égypte yo.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Mwen te flite kabann nan ak pafen flè jasmen, lwil womaren ak kanèl.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Vini, annou bwè ladann e fè lanmou jis rive nan maten. Annou fè kè nou kontan ak doudous nou yo.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Paske mari m pa lakay la; li ale nan yon gran vwayaj.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
Li te pran yon sak lajan avè l. Jis rive nan plèn lin, l ap retounen lakay.”
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Ak anpil ankourajman, li atire li; avèk lèv a flatè, li sedwi li.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Sibitman, li swiv li tankou yon bèf k ap monte labatwa, tankou moun sòt kab mache rive nan ne koulan an.
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Jiskaske yon flèch frennen li nan fwa l; tankou yon zwazo k ap fè vit pou rive nan pèlen. Se konsa, li pa konnen ke sa va koute lavi li.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Alò, pou sa, fis yo, koute mwen e okipe pawòl a bouch mwen yo.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Pa kite kè ou vire akote nan chemen li yo! Pa vin antre egare nan wout li yo!
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Paske, anpil se viktim ke li deja jete anba yo; e anpil se sila ki te mouri akoz li.
