Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Υιέ μου, φύλαττε τους λόγους μου και ταμίευσον τας εντολάς μου παρά σεαυτώ.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Φύλαττε τας εντολάς μου, και θέλεις ζήσει· και τον νόμον μου, ως την κόρην των οφθαλμών σου.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Δέσον αυτά επί τους δακτύλους σου, εγχάραξον αυτά επί την πλάκα της καρδίας σου.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Ειπέ προς την σοφίαν; συ είσαι αδελφή μου· και κάλεσον την φρόνησιν συγγενή σου·
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
διά να σε φυλάττωσιν από ξένης γυναικός, από αλλοτρίας κολακευούσης διά των λόγων αυτής.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Επειδή από του παραθύρου της οικίας μου έκυψα διά του δικτυωτού μου·
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
και είδον μεταξύ των αφρόνων, παρετήρησα μεταξύ των νεανίσκων, νέον ενδεή φρενών·
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
όστις διέβαινε διά της πλατείας, πλησίον της γωνίας αυτής, και διήρχετο την οδόν προς την οικίαν αυτής,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
εν τω εσπερινώ σκότει της ημέρας, εν τω σκοτασμώ της νυκτός και τω γνόφω·
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
και ιδού, συναπαντά αυτόν γυνή έχουσα σχήμα πορνικόν, και καρδίαν δολιόφρονα,
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
φλύαρος και αναιδής· οι πόδες αυτής δεν μένουσιν εν τω οίκω αυτής·
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
τώρα είναι έξω, τώρα εν ταις πλατείαις, και ενεδρεύει πλησίον πάσης γωνίας.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Και πιάνει αυτόν και φιλεί αυτόν και με αναιδές πρόσωπον λέγει προς αυτόν,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Έχω θυσίας ειρηνικάς· σήμερον απέδωκα τας ευχάς μου·
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
διά τούτο εξήλθον εις απάντησίν σου, ποθούσα το πρόσωπόν σου, και σε εύρηκα·
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
έστρωσα την κλίνην μου με πέπλους, με τάπητας πεποικιλμένους, με νήματα της Αιγύπτου·
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
εθυμίασα την κλίνην μου με σμύρναν, αλόην και κινάμωμον·
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
ελθέ, ας μεθυσθώμεν από έρωτος μέχρι της αυγής· ας εντρυφήσωμεν εις έρωτας·
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
διότι δεν είναι ο ανήρ εν τη οικία αυτού, υπήγεν εις οδόν μακράν·
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
έλαβε βαλάντιον αργυρίου εν τη χειρί αυτού· εν ωρισμένω καιρώ θέλει επανέλθει εις την οικίαν αυτού.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Διά της πολλής αυτής τέχνης απεπλάνησεν αυτόν· διά της κολακείας των χειλέων αυτής είλκυσεν αυτόν.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Ευθύς ακολουθεί αυτήν κατόπιν, καθώς ο βους υπάγει εις την σφαγήν, ή καθώς η έλαφος πηδά εις τον βρόχον,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
εωσού βέλος διαπεράση το ήπαρ αυτής· καθώς το πτηνόν σπεύδει εις την παγίδα και δεν εξεύρει ότι είναι εναντίον της ζωής αυτού.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Τώρα λοιπόν ακούσατέ μου, τέκνα, και προσέχετε εις τους λόγους του στόματός μου.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Ας μη εκκλίνη εις τας οδούς αυτής η καρδία σου, μη παρεκτραπής εις τας τρίβους αυτής.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Διότι πολλούς έκαμε να πέσωσι πεπληγωμένοι, και δυνατοί είναι οι φονευθέντες υπ' αυτής.
