Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
My son! keep my sayings, And my commands lay up with thee.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Keep my commands, and live, And my law as the pupil of thine eye.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Bind them on thy fingers, Write them on the tablet of thy heart.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Say to wisdom, 'My sister Thou [art].' And cry to understanding, 'Kinswoman!'
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
To preserve thee from a strange woman, From a stranger who hath made smooth her sayings.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
For, at a window of my house, Through my casement I have looked out,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
And I do see among the simple ones, I discern among the sons, A young man lacking understanding,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Passing on in the street, near her corner, And the way [to] her house he doth step,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
In the twilight — in the evening of day, In the darkness of night and blackness.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
And, lo, a woman to meet him — (A harlot's dress, and watchful of heart,
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Noisy she [is], and stubborn, In her house her feet rest not.
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Now in an out-place, now in broad places, And near every corner she lieth in wait) —
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
And she laid hold on him, and kissed him, She hath hardened her face, and saith to him,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
'Sacrifices of peace-offerings [are] by me, To-day I have completed my vows.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Therefore I have come forth to meet thee, To seek earnestly thy face, and I find thee.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
[With] ornamental coverings I decked my couch, Carved works — cotton of Egypt.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
I sprinkled my bed — myrrh, aloes, and cinnamon.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Come, we are filled [with] loves till the morning, We delight ourselves in loves.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
For the man is not in his house, He hath gone on a long journey.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
A bag of money he hath taken in his hand, At the day of the new moon he cometh to his house.'
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
She turneth him aside with the abundance of her speech, With the flattery of her lips she forceth him.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
He is going after her straightway, As an ox unto the slaughter he cometh, And as a fetter unto the chastisement of a fool,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Till an arrow doth split his liver, As a bird hath hastened unto a snare, And hath not known that it [is] for its life.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
And now, ye sons, hearken to me, And give attention to sayings of my mouth.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Let not thy heart turn unto her ways, Do not wander in her paths,
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
For many [are] the wounded she caused to fall, And mighty [are] all her slain ones.
