Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
My son, keep my sayings, and, my commandments, treasure by thee;
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Keep my commandments and live, and mine instruction, as the pupil of thine eye;
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Bind them upon thy fingers, write them, on the tablet of thy heart;
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Say unto wisdom, My sister, thou! and, an acquaintance, call thou, understanding:
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
That thou mayest be kept, from the woman that is a stranger, from the female unknown, who, with her speeches, doth flatter.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
For, in the window of my house, through my lattice, I looked out;
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
And saw among the simple ones, discerned among the youths, A young man lacking sense;
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Passing through the street, near her corner, and, on the way to her house, he sauntered along;
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
In the twilight, in the evening of the day, in the midst of the night, and the gloom;
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
And lo! a woman, came to meet him, attired as one unchaste, of a wily heart.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Boisterous, is she, and rebellious, In her house, abide not her feet;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Now outside, now in the broadways, and, near every corner, she lieth in wait:
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
So she caught him, and kissed him, and, embolding her face, she said to him:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Peace-offerings, are by me, to-day, have I paid my vows;
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
For this cause, came I forth to meet thee, to seek diligently thy face, and I have found thee:
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Coverlets, have I spread on my couch of pleasure, dark-hued stuffs, of the yarn of Egypt;
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
I have sprinkled my bed, with myrrh, aloes, and cinnamon:
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Come! let us take our fill of endearments, until morning, let us delight ourselves with caresses;
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
For the husband is not in his house, he hath gone on a journey afar;
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
A bag of silver, hath he taken in his hand, On the day of the full moon, will he enter his house.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
She turneth him aside, with her great persuasiveness, —with the flattery of her lips, she compelleth him:
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Going after her instantly, as an ox, to the slaughter, he entereth, and, as in fetters, unto the correction of a fool.
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Until an arrow cleaveth his liver, as a bird hasteth into a snare, and knoweth not, that, for his life, it is!
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Now, therefore, ye sons, hearken unto me, and attend, to the sayings of my mouth;
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Let not thy heart, turn aside to her ways, Do not go astray, in her paths.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
For, many, wounded, hath she caused to fall, —yea strong men, slain wholly by her:
