Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
My son, keep my words, And treasure up my commandments with thee!
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Keep my commandments and live! Yea, my teaching, as the apple of thine eye!
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Bind them upon thy fingers, Write them upon the tablet of thy heart!
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Say unto wisdom, “Thou art my sister!” And call understanding thy near acquaintance;
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
That they may keep thee from the wife of another, From the stranger, that useth smooth words.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
For through the window of my house, Through the lattice I was looking forth,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
And I saw among the simple ones, I discerned among the youths, A young man void of understanding.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
He was passing through the street near her corner, And was going the way to her house,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
At twilight, in the evening, At midnight, yea, in the thick darkness.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
And, behold, a woman met him, In the attire of a harlot, and subtle of heart, —
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
One noisy and unruly, Whose feet abide not in her house;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Who is now in the streets, now in the broad places, And lurketh near every corner.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
She caught hold of him and kissed him, And with a shameless face said to him,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
“Thank-offerings have been upon me, And this day have I performed my vows;
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Therefore came I forth to meet thee, —Diligently to seek thy face, and I have found thee!
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
I have spread my bed with coverlets, With tapestry of the thread of Egypt.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
I have sprinkled my bed With myrrh, aloes, and cinnamon.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Come, let us take our fill of love until the morning; Let us solace ourselves with caresses.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
For the good-man is not at home; He is gone a long journey;
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
He hath taken a purse of money with him; At the day of the full moon he will return.”
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
By her much fair speech she seduced him; By the smoothness of her lips she drew him away.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
He goeth after her straightway, As an ox goeth to the slaughter, Or as one in fetters to the chastisement of the fool,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Till an arrow strike through his liver; —As a bird hasteneth into the snare, And knoweth not that it is laid for its life.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Now, therefore, ye children, hearken to me, And attend to the words of my mouth!
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Let not thy heart turn aside to her ways; Go not astray in her paths!
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
For many are the wounded which she hath cast down; Yea, countless is the number of those slain by her.
