Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
My son! Keep my sayings, And lay up my commands with you.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Keep my commands, and live, And my law as the pupil of your eye.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Bind them on your fingers, Write them on the tablet of your heart.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Say to wisdom, “You [are] my sister.” And cry to understanding, “Relative!”
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
To preserve you from a strange woman, From a stranger who has made her sayings smooth.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
For at a window of my house, I have looked out through my casement,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
And I see among the simple ones, I discern among the sons, A young man lacking understanding,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Passing on in the street, near her corner, And the way [to] her house he steps,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
In the twilight—in the evening of day, In the darkness of night and blackness.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
And behold, a woman to meet him—(A harlot’s dress, and watchful of heart,
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
She [is] noisy, and stubborn, her feet do not rest in her house.
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Now in an out-place, now in broad places, And she lies in wait near every corner)—
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
And she laid hold on him and kissed him, She has hardened her face and says to him,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
“Sacrifices of peace-offerings [are] by me, Today I have completed my vows.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Therefore I have come forth to meet you, To earnestly seek your face, and I find you.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
I decked my bed [with] ornamental coverings, Carved works—cotton of Egypt.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
I sprinkled my bed [with] myrrh, aloes, and cinnamon.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Come, we are filled [with] love until the morning, We delight ourselves in loves.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
For the man is not in his house, He has gone on a long journey.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
He has taken a bag of money in his hand, At the day of the new moon he comes to his house.”
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
She turns him aside with the abundance of her speech, She forces him with the flattery of her lips.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
He is going after her straight away, he comes as an ox to the slaughter, And as a chain to the discipline of a fool,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Until an arrow splits his liver, As a bird has hurried to a snare, And has not known that it [is] for its life.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
And now, you sons, listen to me, And give attention to sayings of my mouth.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Do not let your heart turn to her ways, Do not wander in her paths,
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
For many [are] the wounded she caused to fall, And mighty [are] all her slain ones.
