Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
My son, keep my words, and lay up my commandments with thee.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Keep my commandments, and live; and my law as the apple of thine eye.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Bind them upon thy fingers, write them upon the table of thine heart.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Say unto wisdom, Thou art my sister; and call understanding thy kinswoman:
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
That they may keep thee from the strange woman, from the stranger which flattereth with her words.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
For at the window of my house I looked through my casement,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
And beheld among the simple ones, I discerned among the youths, a young man void of understanding,
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Passing through the street near her corner; and he went the way to her house,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
In the twilight, in the evening, in the black and dark night:
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
And, behold, there met him a woman with the attire of an harlot, and subtil of heart.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
(She is loud and stubborn; her feet abide not in her house:
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Now is she without, now in the streets, and lieth in wait at every corner.)
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
So she caught him, and kissed him, and with an impudent face said unto him,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
I have peace offerings with me; this day have I payed my vows.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Therefore came I forth to meet thee, diligently to seek thy face, and I have found thee.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
I have decked my bed with coverings of tapestry, with carved works, with fine linen of Egypt.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
I have perfumed my bed with myrrh, aloes, and cinnamon.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Come, let us take our fill of love until the morning: let us solace ourselves with loves.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
For the goodman is not at home, he is gone a long journey:
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
He hath taken a bag of money with him, and will come home at the day appointed.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
With her much fair speech she caused him to yield, with the flattering of her lips she forced him.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
He goeth after her straightway, as an ox goeth to the slaughter, or as a fool to the correction of the stocks;
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Till a dart strike through his liver; as a bird hasteth to the snare, and knoweth not that it is for his life.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Hearken unto me now therefore, O ye children, and attend to the words of my mouth.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Let not thine heart decline to her ways, go not astray in her paths.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
For she hath cast down many wounded: yea, many strong men have been slain by her.
