Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Synu můj, ostříhej řečí mých, a přikázaní má schovej u sebe.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Ostříhej přikázaní mých, a živ budeš, a naučení mého jako zřítelnice očí svých.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Přivaž je na prsty své, napiš je na tabuli srdce svého.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Rci moudrosti: Sestra má jsi ty, a rozumnost přítelkyní jmenuj,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Aby tě ostříhala od ženy cizí, od postranní, jenž řečmi svými lahodí.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Nebo z okna domu svého okénkem vyhlédaje,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Viděl jsem mezi hloupými, spatřil jsem mezi mládeží mládence bláznivého.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Kterýž šel po ulici vedlé úhlu jejího, a cestou k domu jejímu kráčel,
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
V soumrak, u večer dne, ve tmách nočních a v mrákotě.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
A aj, žena potkala ho v ozdobě nevěstčí a chytrého srdce,
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Štěbetná a opovážlivá, v domě jejím nezůstávají nohy její,
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Jednak vně, jednak na ulici u každého úhlu úklady činící.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
I chopila jej, a políbila ho, a opovrhši stud, řekla jemu:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Oběti pokojné jsou u mne, dnes splnila jsem slib svůj.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Protož vyšla jsem vstříc tobě, abych pilně hledala tváři tvé, i nalezla jsem tě.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Koberci jsem obestřela lůže své, s řezbami a prostěradly Egyptskými,
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Vykadila jsem pokojík svůj mirrou a aloe a skořicí.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Poď, opojujme se milostí až do jitra, obveselíme se v milosti.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Nebo není muže doma, odšel na cestu dalekou.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
Pytlík peněz vzal s sebou, v jistý den vrátí se do domu svého.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
I naklonila ho mnohými řečmi svými, a lahodností rtů svých přinutila jej.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Šel za ní hned, jako vůl k zabití chodívá, a jako blázen v pouta, jimiž by trestán byl.
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Dokudž nepronikla střela jater jeho, pospíchal jako pták k osídlu, nevěda, že ono bezživotí jeho jest.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Protož nyní, synové, slyšte mne, a pozorujte řečí úst mých.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Neuchyluj se k cestám jejím srdce tvé, aniž se toulej po stezkách jejích.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Nebo mnohé zranivši, porazila, a silní všickni zmordováni jsou od ní.
