Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Čuvaj, sine, riječi moje i pohrani moje zapovijedi kod sebe.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Čuvaj moje zapovijedi, i bit ćeš živ, i nauk moj kao zjenicu oka svoga.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Priveži ih sebi na prste, upiši ih na ploči srca svoga;
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
reci mudrosti: “Moja si sestra” i razboritost nazovi “sestričnom”,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
da te čuva od žene preljubnice, od tuđinke koja laskavo govori.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Kad bijah jednom na prozoru svoje kuće i gledah van kroz rešetku,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
vidjeh među lakovjernima, opazih među momcima nerazumna mladića:
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
prolazio je ulicom kraj njezina ugla i koracao putem k njezinoj kući
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
u sumraku između dana i večeri kad se hvata noćna tmina;
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
i gle, susrete ga žena, bludno odjevena i s prijevarom u srcu.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Jogunasta bijaše i razuzdana, noge joj se nisu mogle u kući zadržati;
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
bila je čas na ulici, čas na trgovima i vrebala kod svakog ugla;
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
i uhvati ga i poljubi i reče mu bezobrazna lica:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
“Bila sam dužna žrtvu pričesnicu, i danas izvrših svoj zavjet;
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
zato sam ti izašla u susret, da te tražim, i nađoh te.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Svoju sam postelju nastrla sagovima, vezenim pokrivačima misirskim;
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
svoj sam krevet namirisala smirnom, alojem i cimetom.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Hajde da se opijamo nasladom do jutra i da se radujemo užicima ljubavi.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Jer muža mi nema kod kuće: otišao je na dalek put;
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
uzeo je sa sobom novčani tobolac; a vratit će se kući tek o uštapu.”
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Tako ga zavede svojim vičnim nagovorom, odvuče ga svojim glatkim usnama.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
I ludo on pođe za njom, kao što vol ide na klaonicu i kao što jelen zapleten u mrežu čeka
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
dok mu strijela ne probije jetra, i kao ptica što ulijeće u zamku, i ne znajući da će ga to života stajati.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Zato me, sine moj, poslušaj i čuj riječi mojih usta.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Nek' ti srce ne zastranjuje na njezine putove i ne lutaj po njezinim stazama.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Jer je mnoge smrtno ranila i oborila, i mnogo je onih što ih je pobila.
