Притчи 7
1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
Ka ca ka olthui he ngaithuen lamtah ka olpaek he na taengah khoem ne.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
Ka olpaek he ngaithuen lamtah hing puei Ka olkhueng he na mikhmuh ah thenhnaih la om saeh.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
Te te na kutdawn dongah hlaengtang lamtah na lungbuei cabael dongah daek lah.
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
Cueihnah te, “Ka ngannu nang tah,” ti nah lamtah yakmingnah te pacaboeina la khue.
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
Rhalawt nu taeng lamkah khaw, kholong nu kah hoem ol lamkah khaw namah aka ngaithuen ham ni.
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
Ka im bangbuet kah thohhuel long ka dan.
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
Te vaengah hlangyoe rhoek te ka hmuh tih cadong ca rhoek khuiah a lungbuei aka talh khaw ka yakming.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
Huta imdak kah bangkil te a paan tih huta im kah longpuei la luei.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
Hlaemhmah ah, khothun kholaeh ah, khoyin yinthuem neh khohmuep ah khaw cet.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
Anih aka doe ham huta ngawn tah pumyoi hnisui neh a lungbuei a uep coeng ke.
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
Tekah huta tah hue a sak tih a im ah khaw a thinthah. A khopha khaw duem pawh.
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
Tahae nawn ah imkawt ah, tahae ah toltung neh bangkil takuem ah rhongngol coeng.
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
Tekah cadong te a sol tih a mok, a maelhmai khaw a cadong ham a tanglue pah tih cadong te,
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
Kamah taengkah rhoepnah hmueih neh tihnin ah tah ka olcaeng te ka thuung coeng.
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
Te dongah nang doe ham neh na mikhmuh ah toem hamla ka mop tih nang kam hmuh tangloeng.
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
Ka soengca te Egypt hnitang, cenlang, hniphaih neh ka phaih coeng.
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
Ka thingkong dongah myrrah, thingul, thingsa ka khueh thil coeng.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
Halo lah a hlo neh mincang duela hmilhmal sih lamtah, pumnai neh yoka sih.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
Tongpa loh a im ah om pawt tih khohla ah yiin la cet coeng.
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
A kut dongah tangka cun a khuen tih hlalum hnin ah ni a im la ha pawk eh,” a ti.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
Anih te a rhingtuknah cungkuem neh a yoek tih a hmuilai kah hamsum neh a heh.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
Te dongah huta hnukah maeh la aka poeh vaito bangla, aka ang thuituennah dongkah khocin rhui bangla cet.
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
Vaa loh pael khuila a kun paitok bangla a thin te thaltang loh a khoh pah duela a hinglu te ming pawh.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
Te dongah ca rhoek loh kai ol he hnatun uh lamtah ka ka dongkah olthui he hnatung uh laeh.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
Anih kah longpuei la taengphael boeh, na lungbuei te anih kah a hawn la khohmang sak boeh.
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
Anih loh hmalaem la muep a cungku sak tih aka tlung rhoek khaw boeih a ngawn coeng.
