< Притчи 7 >

1 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
يَا ابْنِي احْفَظْ أَقْوَالِي وَاذْخَرْ وَصَايَايَ مَعَكَ.١
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
أَطِعْ وَصَايَايَ فَتَحْيَا، وَصُنْ شَرِيعَتِي كَحَدَقَةِ عَيْنِكَ.٢
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
اعْصِبْهَا عَلَى أَصَابِعِكَ، وَاكْتُبْهَا عَلَى صَفْحَاتِ قَلْبِكَ.٣
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
قُلْ لِلْحِكْمَةِ: أَنْتِ أُخْتِي، وَلِلْفِطْنَةِ: أَنْتِ قَرِيبَتِي.٤
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
فَهُمَا تَحْفَظَانِكَ مِنَ الْمَرْأَةِ الْعَاهِرَةِ، وَالزَّوْجَةِ الْفَاسِقَةِ الَّتِي تَتَمَلَّقُ بِكَلامِهَا.٥
6 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
فَإِنِّي أَشْرَفْتُ مِنْ كُوَّةِ بَيْتِي، وَأَطْلَلْتُ مِنْ خِلالِ نَافِذَتِي،٦
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
فَشَاهَدْتُ بَيْنَ الْبَنِينَ الْحَمْقَى شَابّاً مُجَرَّداً مِنَ الْفَهْمِ،٧
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
يَجْتَازُ الطَّرِيقَ صَوْبَ الْمُنْعَطَفِ، بِاتِّجَاهِ الشَّارِعِ الْمُفْضِي إِلَى بَيْتِهَا.٨
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
عِنْدَ الْغَسَقِ فِي الْمَسَاءِ تَحْتَ جُنْحِ اللَّيْلِ وَالظُّلْمَةِ.٩
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
فَإِذَا بِامْرَأَةٍ تَسْتَقْبِلُهُ فِي زِيِّ زَانِيَةٍ وَقَلْبٍ مُخَادِعٍ.١٠
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
صَخَّابَةٌ وَجَامِحَةٌ لَا تَسْتَقِرُّ قَدَمَاهَا فِي بَيْتِهَا.١١
12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
تَرَاهَا تَارَةً فِي الْخَارِجِ، وَطَوْراً فِي سَاحَاتِ الأَسْوَاقِ، تَكْمُنُ عِنْدَ كُلِّ مُنْعَطَفٍ.١٢
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
فَأَمْسَكَتْهُ وَقَبَّلَتْهُ وَقَالَتْ لَهُ بِوَجْهٍ وَقِحٍ:١٣
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
«كَانَ عَلَيَّ أَنْ أُقَدِّمَ ذَبَائِحَ سَلامٍ، فَأَوْفَيْتُ الْيَوْمَ نُذُورِي.١٤
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
وَقَدْ خَرَجْتُ لاِسْتِقْبَالِكَ، بَعْدَ أَنْ بَحَثْتُ بِشَوْقٍ عَنْكَ حَتَّى وَجَدْتُكَ.١٥
16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
قَدْ فَرَشْتُ سَرِيرِي بِأَغْطِيَةٍ كَتَّانِيَّةٍ مُوَشَّاةٍ مِنْ مِصْرَ،١٦
17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
وَعَطَّرْتُ فِرَاشِي بِطِيبِ الْمُرِّ وَالْقِرْفَةِ.١٧
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
فَتَعَالَ لِنَرْتَوِيَ مِنَ الْحُبِّ حَتَّى الصَّبَاحِ، وَنَتَلَذَّذَ بِمُتَعِ الْغَرَامِ.١٨
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
فَإِنَّ زَوْجِي لَيْسَ فِي الْبَيْتِ، قَدْ مَضَى فِي رِحْلَةٍ بَعِيدَةٍ.١٩
20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
وَأَخَذَ مَعَهُ صُرَّةً مُكْتَنِزَةً بِالْمَالِ، وَلَنْ يَعُودَ إِلّا عِنْدَ اكْتِمَالِ الْبَدْرِ».٢٠
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
فَأَغْوَتْهُ بِكَثْرَةِ أَفَانِينِ كَلامِهَا، وَرَنَّحَتْهُ بِتَمَلُّقِ شَفَتَيْهَا.٢١
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
فَمَضَى عَلَى التَّوِّ فِي إِثْرِهَا، كَثَوْرٍ مَسُوقٍ إِلَى الذَّبْحِ، أَوْ أَيِّلٍ وَقَعَ فِي فَخٍّ.٢٢
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
إِلَى أَنْ يَنْفُذَ سَهْمٌ فِي كَبِدِهِ، وَيَكُونَ كَعُصْفُورٍ مُنْدَفِعٍ إِلَى شَرَكٍ، لَا يَدْرِي أَنَّهُ قَدْ نُصِبَ لِلْقَضَاءِ عَلَيْهِ.٢٣
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
وَالآنَ أَصْغُوا إِلَيَّ أَيُّهَا الأَبْنَاءُ، وَأَرْهِفُوا آذَانَكُمْ إِلَى أَقْوَالِ فَمِي:٢٤
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
لَا تَجْنَحْ قُلُوبُكُمْ نَحْوَ طُرُقِهَا، وَلا تُحَوِّمْ فِي دُرُوبِهَا.٢٥
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
فَمَا أَكْثَرَ الَّذِينَ طَرَحَتْهُمْ مُثْخَنِينَ بِالْجِرَاحِ، وَجَمِيعُ صَرْعَاهَا أَقْوِيَاءُ.٢٦
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта. (Sheol h7585)
إِنَّ بَيْتَهَا هُوَ طَرِيقُ الْهَاوِيَةِ الْمُؤَدِّي إِلَى مَخَادِعِ الْمَوْتِ. (Sheol h7585)٢٧

< Притчи 7 >