Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
И оғлум, әгәр достуңға борун болған болсаң, Ят кишиниң қәрзини төләшкә қол беришип вәдә бәргән болсаң,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Әгәр өз сөзүңдин илинған болсаң, Өз вәдәң билән бағлинип қалсаң,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
У йеқиниңниң қолиға чүшкәнлигиң үчүн, Амал қилип өзүңни униңдин қутқуз — Дәрһал йеқиниңниң йениға берип, өзүңни кәмтәр тутуп [шу иштин] халий қилишини өтүнүп сора.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Җәрән шикарчиниң қолидин қутулушқа тиришқандәк, Қуш овчиниң қолидин чиқишқа тиришқандәк, Қутулмиғичә ухлап ятма, Һәтта үгдәп арамму алма.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
И һорун, чөмүлиниң йениға берип [униңдин үгән], Униң тирикчилик йоллириға қарап дана бол.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Уларниң башлиғи, әмәлдари, һөкүмдари йоқ болсиму,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Лекин улар язда жилниң еһтияҗи үчүн аш топливалиду, Һосул пәслидә озуқ тәйярливалиду.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
И һорун, қачанғичә ухлап ятисән? Қачан орнуңдин турисән?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Сән: — Бирдәм көз жумувалай, бирдәм ухливалай, Бирдәм қолумни қоштуруп йетивалай, — дәйсән.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Лекин ухлап ятқанда, мискинлик қарақчидәк келип сени басиду, Йоқсуллуқ худди қураллиқ булаңчидәк һуҗумға өтиду.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Әрзимәс, пәйли бузуқ адәм һәммила йәрдә ялған ейтип, пәсликни сөзләйду.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
У көз қисип, Путлири билән ишарә қилип, Бармақлири билән көрситиду;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Көңлидә алдамчилиқла ятиду, У дайим рәзилликниң койида болиду, Һәммила йәрдә җедәл-маҗира терийду.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Шуңа униңға бекитилгән балаю-қаза уни туюқсиз басиду, У бирақла давалиғусиз янҗилиду.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Пәрвәрдигар нәпрәтлинидиған алтә нәрсә бар, Бәрһәқ, йәттә нәрсә Униңға жиркиничликтур.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Улар болса, Тәкәббурлуқ билән қарайдиған көз, Ялған сөзләйдиған тил, Бигуналарниң қенини төкүзидиған қол,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Сүйқәст ойлайдиған көңүл, Яманлиқ қилишқа тез жүгүрәйдиған путлар,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Ялған сөзләйдиған сахта гувачи, Бурадәр-қериндашлири арисиға бөлгүнчилик салғучи кишидур.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
И оғлум, атаңниң әмригә әмәл қил; Анаңниң көрсәтмисидин чиқма.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Уларниң сөзини қәлбиңгә теңип, Уларни бойнуңға марҗандәк қилип есивал.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Йолға чиққиниңда улар сени йетәкләйду, Ухлиғиниңда улар сени сақлайду, Уйқидин ойғанғиниңда улар сени хәвәрләндүриду.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Чүнки [Худаниң] пәрмани йоруқ чирақ, Униң муқәддәс қануни нурдур; Тәрбийәниң тәнбиһлири болса һаятлиқ йолидур.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Улар сени бузуқ хотундин сақлиғучи, Ят хотунниң шерин сөзлиридин жирақ қилғучидур.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Униң гузәллигигә көңлүңни бағлимиғин, Униң қаш-көз ойнитиши сени әсиргә алмисун.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Чүнки бузуқ аяллар түпәйлидин адәмләр бир парчә нанғиму зар болиду, Ят адәмниң [зинахор] аяли болса кишиниң қиммәтлик җенини өзигә ов қиливалиду.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Отни қойнуңға салсаң, Өз кийимиңни көйдүрмәмсән?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Чоғниң үстидә дәссәп маңсаң путуңни көйдүрмәмсән?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Башқиларниң аяли билән бир орунда ятидиған киши шундақ болиду; Ким униңға тегип кәтсә ақивитидин қутулалмайду.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Ач қалғанда қосиғини тойғузуш үчүн оғрилиқ қилған кишини башқилар кәмситмәйду;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Шундақ туруқлуқ у тутулуп қалса, Егисигә йәттини төләшкә тоғра келиду; У өз өйидики һәммә нәрсисини тапшуриду.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Һалбуки, башқиларниң хотуни билән зина қилғучи униңдинму [бәттәр болуп], толиму ғәпләтликтур; Ундақ қилғучи өз-өзини һалак қилиду.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
У зәхмәт йәйду, шәрмәндә болиду, Униң рәсваси һеч өчүрүлмәйду.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Чүнки күнләш оти әрни дәрғәзәпкә кәлтүриду, Интиқам алған күнидә у һеч рәһим қилмайду.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Төләм пули берәй десәңму у қобул қилмайду, Һәр қанчә соға-салам бәрсәңму уни бесиқтурғили болмайду.
