Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Min son, varder du lofvetsman för din nästa, så hafver du häktat dina hand intill en främmanda;
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Du äst invefvad med dins muns tal, och gripen uti dins muns ord.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Så gör dock, min son, alltså, och undsätt dig; ty du äst kommen dinom nästa i händer; löp, skynda dig, och drif din nästa.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Låt icke din ögon sofva, eller din ögnahvarf sömnig vara.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Uthjelp dig, såsom en rå utu handene, och såsom en fogel utu foglafängarens hand.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Gack bort till myrona, du later; se uppå hennes seder, och lär.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Ändock hon ingen Första eller höfvitsman, eller herra hafver,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Tillreder hon dock likväl sitt bröd om sommaren, och samkar sin mat i andene.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Huru länge ligger du, later? När vill du uppstå af dinom sömn?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Ja, sof ännu litet, tag der ännu en sömn före; lägg ännu litet händerna tillhopa, att du må sofva;
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Så skall fattigdomen med hast komma öfver dig, såsom en vandrare, och armod såsom en väpnad man.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
En bedrägelig menniska, en skadelig man går med vrångom mun;
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Vinkar med ögonen, tecknar med foten, viser med fingren;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Tänker alltid något ondt och argt i sitt hjerta, och kommer trätor åstad.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Derföre skall honom hans ofärd hasteliga komma; och skall med snarhet sönderbråkad varda, så att der ingen hjelp vara skall.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Si, sex stycke hatar Herren, och vid det sjunde hafver han en styggelse:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Högfärdig ögon, falsk tungo, händer som utgjuta oskyldigt blod;
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Hjerta som med arga list umgår, fötter som snare äro till att göra skada;
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Ett falskt vittne som icke skämmes att tala lögn, och den der träto emellan bröder åstadkommer.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Min son, bevara dins faders bud, och låt icke fara dine moders lag.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bind dem tillhopa på ditt hjerta dageliga, och häng dem på din hals;
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
När du går, att de leda dig; när du ligger, att de bevara dig; när du uppvaknar, att de äro ditt tal.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Ty budet är en lykta, och lagen är ett ljus; och tuktans straff är lifsens väg;
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
På det du må bevarad blifva för en ond qvinno; för enes främmandes släta tungo.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Låt hennes dägelighet icke göra dig lusta i ditt hjerta, och förtag dig icke på hennes ögnahvarf.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Ty en sköka tager enom sitt bröd ifrå; men en gift qvinna fångar ädla lifvet.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Kan ock någor behålla eld i barmen, så att hans kläder icke brinna?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Huru skulle någor gå på glöd, så att hans fötter icke brände varda?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Alltså går det honom, som till sins nästas hustru går; der blifver ingen ostraffad, den vid henne kommer.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Det är enom tjuf icke så stor skam, om han stjäl till att mätta sina själ, då honom hungrar;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Och om han gripen varder, gifver han det sjufaldt igen, och lägger dertill alla ägodelarna i sitt hus.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Men den som med ene qvinno hor bedrifver, han är en dåre, och förer sitt lif uti förderf.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Dertill skall plåga och skam komma uppå honom, och hans skam skall intet utskrapad varda.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Ty mansens harm hafver nit, och skonar intet på hämndenes tid;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Och ser icke till någon person, den försona måtte; och tager intet vid, om du än mycket skänka ville.
