Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Sine moj, kad se podjemèiš za prijatelja svojega, i daš ruku svoju tuðincu,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Vezao si se rijeèima usta svojih, uhvatio si se rijeèima usta svojih.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Zato uèini tako, sine moj, i oprosti se, jer si dopao u ruke bližnjemu svojemu; idi, pripadni, i navali na bližnjega svojega.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Ne daj sna oèima svojima, ni vjeðama svojima drijema.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Otmi se kao srna iz ruke lovcu, i kao ptica iz ruke ptièaru.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Idi k mravu, ljenivèe, gledaj putove njegove, i omudraj.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Nema voða ni upravitelja ni gospodara;
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
I opet pripravlja ljeti sebi hranu, zbira uz žetvu piæu svoju.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Dokle æeš, ljenivèe, ležati? kad æeš ustati od sna svojega?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Dok malo prospavaš, dok malo prodrijemlješ, dok malo sklopiš ruke da prilegneš,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Utom æe doæi siromaštvo tvoje kao putnik i oskudica tvoja kao oružan èovjek.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Èovjek nevaljao i nitkov hodi sa zlijem ustima;
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Namiguje oèima, govori nogama, pokazuje prstima;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Svaka mu je opaèina u srcu, kuje zlo svagda, zameæe svaðu.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Zato æe ujedanput doæi pogibao njegova, èasom æe se satrti i neæe biti lijeka.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Na ovo šestoro mrzi Gospod, i sedmo je gad duši njegovoj:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Oèi ponosite, jezik lažljiv i ruke koje proljevaju krv pravu,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Srce koje kuje zle misli, noge koje brzo trèe na zlo,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Lažan svjedok koji govori laž, i ko zameæe svaðu meðu braæom.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Èuvaj, sine moj, zapovijest oca svojega, i ne ostavljaj nauke matere svoje.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Priveži ih sebi na srce zasvagda, i spuèi ih sebi oko grla.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Kuda god poðeš, vodiæe te; kad zaspiš, èuvaæe te; kad se probudiš, razgovaraæe te;
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Jer je zapovijest žižak, i nauka je vidjelo, i put je životni karanje koje pouèava;
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Da te èuvaju od zle žene, od jezika kojim laska žena tuða.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ne zaželi u srcu svom ljepote njezine, i nemoj da te uhvati vjeðama svojim.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Jer sa žene kurve spada èovjek na komad hljeba, i žena pusta lovi dragocjenu dušu.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Hoæe li ko uzeti ognja u njedra a haljine da mu se ne upale?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Hoæe li ko hoditi po živom ugljevlju a nogu da ne ožeže?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Tako biva onome koji ide k ženi bližnjega svojega; neæe biti bez krivice ko je se god dotakne.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Ne sramote lupeža koji ukrade da nasiti dušu svoju, buduæi gladan;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Nego kad ga uhvate plati samosedmo, da sve imanje doma svojega.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Ali ko uèini preljubu sa ženom, bezuman je, dušu svoju gubi ko tako èini;
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Muke i ruga dopada, i sramota se njegova ne može izbrisati.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Jer je ljubavna sumnja žestoka u muža i ne štedi na dan osvete;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Ne mari ni za kakav otkup, i ne prima ako æeš i mnogo darova davati.
