Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Фиуле, дакэ те-ай пус кезаш пентру апроапеле тэу, дакэ те-ай принс пентру алтул,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
дакэ ешть легат прин фэгэдуинца гурий тале, дакэ ешть принс де кувинтеле гурий тале,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
фэ тотушь лукрул ачеста, фиуле: дезлягэ-те, кэч ай кэзут ын мына апроапелуй тэу! Де ачея ду-те, арункэ-те ку фаца ла пэмынт ши стэруеште де ел!
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Ну да сомн окилор тэй, нич аципире плеоапелор тале!
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Скапэ дин мына луй кум скапэ кэприоара дин мына вынэторулуй ши ка пасэря дин мына пэсэрарулуй!…
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Ду-те ла фурникэ, ленешуле; уйтэ-те ку бэгаре де сямэ ла кэиле ей ши ынцелепцеште-те!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Еа н-аре нич кэпетение, нич привегетор, нич стэпын,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
тотушь ышь прегэтеште храна вара ши стрынӂе де-але мынкэрий ын тимпул сечеришулуй.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Пынэ кынд вей ста кулкат, ленешуле? Кынд те вей скула дин сомнул тэу?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Сэ май дормь пуцин, сэ май аципешть пуцин, сэ май ынкручишезь пуцин мыниле ка сэ дормь!…
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Ши сэрэчия вине песте тине ка ун хоц ши липса, ка ун ом ынармат.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Омул де нимик, омул нелеӂюит, умблэ ку неадевэрул ын гурэ,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
клипеште дин окь, дэ дин пичор ши фаче семне ку деӂетеле.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Рэутатя есте ын инима луй, урзеште лукрурь реле ынтруна ши стырнеште чертурь.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Де ачея, нимичиря ый ва вени пе неаштептате; ва фи здробит деодатэ ши фэрэ ляк.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Шасе лукрурь урэште Домнул ши кяр шапте Ый сунт урыте:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
окий труфашь, лимба минчиноасэ, мыниле каре варсэ сынӂе невиноват,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
инима каре урзеште планурь нелеӂюите, пичоареле каре аляргэ репеде ла рэу,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
марторул минчинос, каре спуне минчунь, ши чел че стырнеште чертурь ынтре фраць.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Фиуле, пэзеште сфатуриле татэлуй тэу ши ну лепэда ынвэцэтура мамей тале:
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
лягэ-ле некурмат ла инимэ, атырнэ-ле де гыт!
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Еле те вор ынсоци ын мерсул тэу, те вор пэзи ын пат ши ыць вор ворби ла дештептаре.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Кэч сфатул есте о канделэ, ынвэцэтура есте о луминэ, яр ындемнул ши мустраря сунт каля веций.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Еле те вор фери де фемея стрикатэ, де лимба адеменитоаре а челей стрэине.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Н-о пофти ын инима та пентру фрумусеця ей ши ну те лэса адеменит де плеоапеле ей!
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Кэч пентру о фемее курвэ, омул ажунӂе де ну май рэмыне декыт ку о букатэ де пыне, ши фемея мэритатэ ынтинде о курсэ унуй суфлет скумп.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Поате чинева сэ я фок ын сын фэрэ сэ и се априндэ хайнеле?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Сау поате мерӂе чинева пе кэрбунь априншь фэрэ сэ-й ардэ пичоареле?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Тот аша есте ши ку чел че се дуче ла неваста апроапелуй сэу: орьчине се атинӂе де еа ну ва рэмыне непедепсит.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Хоцул ну есте урӂисит кынд фурэ ка сэ-шь потоляскэ фоамя, кэч ый есте фоаме.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Ши, дакэ есте принс, требуе сэ дя ынапой ыншептит, сэ дя кяр тот че аре ын касэ.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Дар чел че прякурвеште ку о фемее есте ун ом фэрэ минте; сингур ышь перде вяца чине фаче аша.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Ну ва авя декыт ранэ ши рушине ши окара ну и се ва штерӂе.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Кэч ӂелозия ынфурие пе ун бэрбат, ши н-аре милэ ын зиуа рэзбунэрий;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
ну се уйтэ ла ничун прец де рэскумпэраре ши ну се ласэ ындуплекат нич кяр де чел май маре дар.
