Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Hev du borga for grannen din, son min, hev du handtekest for ein annan,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
er du bunden ved ord av din munn, er du fanga i ord av din munn,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
gjer då soleis, son min, og berga deg, sidan du er komen i handi på grannen: Gakk og kasta deg ned for grannen, gjer ågang på han,
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
unn ikkje dine augo svevn, eller augneloki ein blund.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Frels deg som ei gasella or handi hans, som ein fugl or fangarvald!
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Gakk til mauren, du leting, sjå hans ferd og vert vis!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Han hev ingen hovding eller fut eller herre,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
men lagar um sumaren maten sin til og hev um hausten sanka si føda.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Kor lenge vil du liggja, du leting? Når ris du upp or di svevn?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Endå litt svevn, endå litt blunding, endå litt kvild med henderne i kross,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
so kjem armodi di som ein farande fant og naudi som skjoldvæpna mann.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Ugagns menneskje, illgjerningsmann, er den som gjeng og rengjer munnen,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
som blinkar med augo, skrapar med foten, peikar med fingrarne,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
med meinspel i hjarta, alltid emnar på ilt, og yppar trættor.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Difor kjem hans undergang brått, snøgt vert han ulækjande krasa.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Det er seks ting som Herrens hatar, og sju er ei gru for hans sjæl:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Storlåtne augo, ljugartunga, hender som renner ut skuldlaust blod,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
hjarta som tenkjer upp vonde råder, føter som renner rapt til vondt,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
den som lyg og vitnar falskt, den som yppar strid millom brør.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Son min, tak vare på bodet åt far din, og kasta’kje frå deg læra åt mor di!
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bitt deim alltid til hjarta ditt, knyt deim um halsen din!
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Når du gjeng, skal læra leida deg; når du ligg, skal ho vaka yver deg; når du vaknar, skal ho tala til deg.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
For bodet er ei lykt og lovi er ljos, og påminning med tukt er livsens veg.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Dei kann vara deg frå den vonde kvinna, frå den sleipe framande tunga.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ikkje trå i hjarta etter vænleiken hennar, og lat ho’kje fanga deg med augneloki sine!
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
For skjøkja armar ut til siste brødbit, og gifte kona jagtar etter dyre livet.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Kann nokon taka eld i fanget og ikkje brenna klædi sine?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Ell’ kann ein gå på gløder og ikkje svida føterne?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
So vert det med den som gjeng inn til kona åt grannen; ingen kjem urefst frå det, um han rører henne.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Vert ikkje tjuven vanvyrd, um han stel og vil stilla sin svolt?
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Vert han teken, lyt han sjufaldt betala, alt han eig i sitt hus, lyt han gjeva.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Den som driv hor med ei kona, er vitlaus, den som vil tyna seg sjølv, gjer slikt.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Hogg og skjemsla fær han, og ingen utslettar hans skam.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
For mannen harmast i åbryskap, på hemnsdagen sparer han ikkje.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Han bryr seg ikkje um nokor bot og tek’kje imot um du gjev han mykje.
