Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
O anake, ie nampipok’ antoke am’ondatio, lehe nañoho-pitàñe hitsoake ty ambahiny,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
ie finandri’ ty entan-tsoñi’o, vinandibandi’ ty fireham-bava’o,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Ano zao, ty anake toke: Mivotsora, ie fa nihotrak’ am-pità’ ondatio: akia, mireha ama’e, imaneo halaly indatiy!
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Ampifoneño roro o maso’oo, tsy hidrodreke o vohomaso’oo.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Mibolitira hoe hirañe an-tañañe, naho hoe kibo am-pitàm-pikehe.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Akia mb’ami’ty vitike, ry tembo, haraharao o sata’eo vaho mahihira!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Ie tsy amam-pifehe, tsy amam-pisary, tsy amam-pandily,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
fe kotepè’e ami’ty asara ty hane’e, vaho atonto’e am-pitatahañe o lintse’eo.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Pak’ ombia irehe te mbe hitozoke, ty mpitsorotake tia? Ombia t’ie hitroatse amy firoroa’o?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Mikonkòñe kedeke, miroro tsi-ampe, mifehefare hitofa’o heike:
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
le hiambotraha’ ty hararahañe hoe malaso, vaho ty hapoiañe hoe lahifihaty.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Ty lahi-tembo naho i lahiaga: i mpañariok’ am-bava vìlañey,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
ami’ty maso mipie, an-tomboke mitsao tane, an-drambo-taña manondrotondro,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ie am-pikitrohan-draty an-tro’e nainai’e, ro mbore mikilily, mitolom-pamitse fifalaiñañe;
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Aa le, hiambotraha’ ty hankàñe ami’ty manao zao le ho demoke tsy lefe jangañeñe.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Eneñe ty raha heje’ Iehovà, Eka, fito ro tiva ama’e:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
ty fihaino mievoñevoñe, ty fameleke mandañitse, ty fitàñe mampiori-dio-maly,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
ty troke mikitro-karatiañe, ty fandia mifajifajy mb’an-katsivokarañe,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
ty mpitalily vilañe, mikofòke lañitse, naho ty mampiboele fifankalaiñañe an-drolongo’e.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
O anake, ambeno ty lilin-drae’o, vaho ko apo’o ty fañòhan-drene’o.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Ifeheo an-tro’o ao nainai’e; rohizo am-bozo’o eo.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Hiaoloa’e te mijelanjelañe, ie màndre, hambena’e; tsekake le ivesovesoa’e.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Toe failo o lilio, naho hazavàñe t’i Hake, vaho lalan-kaveloñe o endake fanoroañeo.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Hikalañe azo tsy homb’ amy tsimirirañey, ami’ty lela-malama’ i karapiloy.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ko irie’o an-troke ty hamontramontra’e, asoao tsy ho tsepahe’ ty vohomaso’e.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Vonga-mofo ty tamben-tsimirirañe, fa naho vali’ ondaty, le i fiaiñe sarotsey ty itsindroha’e.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Naho otroñe’ ondaty añ’araña’e ao ty afo, tsy hirehetse hao ty saro’e?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Mete lia’ondaty hao ty vae mirekake, tsy hahamae’ o fandia’eo?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Izay ty fifandian-tihy ami’ty vali’ ondaty: tsy mete tsy liloveñe ty mitsapa aze.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Tsy injè’ ondatio ty mpampikametse te mikizo hampahaeneñe ty fiai’e saliko,
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
fa ndra ie, naho tsepake, ro hañavake im-pito, fonga hondroha’e ze vara añ’akiba’e ao.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Akore ty hagegea’ ty mañarapilo an-drakemba: fa sata’ ty handrotsa-batañe.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Vono-troboke naho hasalarañe ty ho zoe’e, vaho tsy ho faopaoheñe ka i inje’ey.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Mampiforoforo ondaty ty famarahiañe, tsy hapo’e amy andro hamalea’e fatey.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Tsy handrambesa’e ondroke, tsy mahatèke aze t’ie ampitoboroñan-dravoravo.
