Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mwana na ngai, soki ondimi niongo ya moninga na yo, soki obeti tolo mpo na kondima niongo ya mopaya,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
omikangi nde singa na maloba na yo, omikangi nde na motambo ya maloba ya monoko na yo.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Boye, mwana na ngai, sala makambo oyo mpo ete omikangola, pamba te omikabaki na maboko ya moninga na yo; kende komikitisa liboso na ye mpe tingama na ye,
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
kotika te ete miso na yo elala pongi to enimba;
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
mikangola na motambo lokola mboloko na maboko ya mobomi banyama ya zamba, mpe lokola ndeke na motambo ya mokangi bandeke.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Yo moto ya goyigoyi, kende epai ya furmi, tala malamu ezaleli na yango mpe okozwa bwanya!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Yango ezalaka na mokambi te, mokengeli te to mokonzi te;
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
ebongisaka bilei na yango na tango ya moyi makasi, ebombaka yango na tango ya kobuka mbuma.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Yo moto ya goyigoyi, okolala pongi kino tango nini? Kino tango nini okolamuka na pongi na yo?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Mwa pongi moke, mwa kopema moke, mwa kokanga maboko moke mpo na kolala
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
mpe bobola ekoyela yo na pwasa lokola moleki nzela, mpe pasi ekoyela yo lokola moyibi.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Moto oyo atambolaka na lokuta na monoko azali moto ya Beliali, moto mabe:
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Abetaka-betaka miso, apesaka bilembo na makolo na ye mpe alobaka na nzela ya bilembo ya misapi;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
azalaka na makanisi mabe kati na motema na ye, asalaka tango nyonso mabongisi ya mabe mpe alukaka kaka tango nyonso makelele.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Yango wana, pasi ekoyela ye na pwasa, akobukana mbala moko, mpe kisi ya kobikisa ye ekozala te.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Yawe ayinaka makambo wana motoba; mpe makambo oyo sambo ezali mabe penza na miso na Ye:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Kodongola, lolemo ya lokuta, maboko oyo ebomaka moto oyo asali mabe te,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
motema oyo ekanisaka mabongisi ya mabe, makolo oyo epotaka mbangu na mabe,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
motatoli mabe oyo alobaka lokuta mpe moto oyo alukaka makelele kati na bandeko.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mwana na ngai, batela mibeko ya tata na yo mpe kosundola te mateya ya mama na yo.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Kanga yango tango nyonso na motema na yo, lata yango na kingo na yo.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Pamba te ekolakisa yo nzela tango okokende na mobembo, ekobatela yo tango okolala pongi mpe ekosolola na yo tango okolamuka.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Mibeko ezali mwinda, mateya ezali pole, makebisi mpe pamela ezali nzela ya bomoi,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
mpo na kobatela yo mosika ya mwasi ya ndumba, mosika ya lokuta ya lolemo ya mwasi ya mopaya.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Kotika te ete motema na yo elula kitoko na ye, mpe miso na ye ekweyisa yo.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Pamba te likolo ya mwasi ya ndumba, okoki kobungisa ezala eteni na yo ya lipa, mpe mwasi ya libala akoki kobebisa bomoi ya motuya.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Boni, moto akoki solo kozika moto, bongo bilamba na ye ezika te?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Moto akoki solo kotambola na likolo ya makala ya moto, bongo makolo na ye ezika te?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Boye, moto nyonso oyo akosangisa nzoto na mwasi ya ndeko na ye akozanga te kozwa etumbu.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Kotiola moyibi te soki ayibi mpo ete azali na nzala mpe azangi eloko ya kolia.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Kasi soki bakangi ye, akozongisa mbala sambo, akopesa biloko nyonso ya ndako na ye.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Mobali oyo asalaka ekobo na mwasi ya moninga azali lokola moto oyo azangi mayele; kosala ekobo ya boye ezali nde komiboma;
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
akobuka lokola mbuma: minyoko mpe kosambwa; bongo soni na ye ekosila te.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Pamba te zuwa epelisaka kanda makasi kati na mobali, mpe akozala na mawa te na mokolo oyo akozongisa mabe na mabe;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
akotikala kondima ata lifuti moko te mpo ete akoka kolimbisa, mpe akoboya yango ata soki babakisi bakado.
