Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mans bērns, ja tu priekš sava tuvākā galvojis un roku devis priekš cita,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Tad tu esi sasaistīts ar savas mutes valodu un savaldzināts ar savas mutes vārdiem.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Tad dari jel tā mans bērns, un izglābies, ja tu savam tuvākam rokā esi nācis; ej, meties zemē priekš viņa un spied savu tuvāko;
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Nedod savām acīm miega, nedod savām acīm dusas;
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Izglābies kā stirna no viņa rokas un kā putns no mednieka rokas!
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Ej pie skudras, sliņķi, skaties viņas ceļus un topi gudrs!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Lai tai nav valdnieka, ne virsnieka, ne kunga,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Tā tomēr savu maizi sagādā vasarā, savu barību sakrāj pļaujamā laikā.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Cik ilgi tu gulēsi, sliņķi? Kad tu celsies no sava miega?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Guli maķenīt, snaudi maķenīt, saliec maķenīt rokas miegā;
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Tad tava nabadzība tev pienāks nākdama, un tavs trūkums, kā apbruņots vīrs.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Nelieša cilvēks ir tāds negants vīrs, kas staigā ar netiklu muti,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Met ar acīm, piegrūž ar kājām, zīmē ar pirkstiem.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Netiklība ir viņa sirdī, viņš domā vienmēr uz ļaunu, saceļ ķildas.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Tādēļ viņam nelaime nāks piepeši, viņš ātri taps satriekts un dziedināšanas nebūs.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Šās sešas lietas Tas Kungs ienīst, un tā septītā viņam ir negantība:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Lepnas acis, melu mēle un rokas, kas nenoziedzīgas asinis izlej,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Sirds, kas negantus nodomus perē; kājas, kas mudīgas uz ļaunu skriet;
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Viltīgs liecinieks, kas droši melus runā, un kas ķildu ceļ starp brāļiem. -
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mans bērns, glabā sava tēva pamācīšanu un nepamet savas mātes mācību.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Sasien to allažiņ uz savas sirds un sien to ap savu kaklu.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Kad tu staigā, tad tā tevi pavadīs; kad tu apgulies, tad tā tevi apsargās, un kad tu uzmodies, tad tā ar tevi runās;
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Jo pamācīšana ir spīdeklis, un mācība gaišums, un kad pārmāca un rāj, tas ir dzīvības ceļš;
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Ka tās tev izsargā no negodīgas sievas, no svešas sievietes mīkstās mēles.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Nekāro savā sirdī pēc viņas skaistuma, un lai viņa tevi nesagūsta ar savām acīm;
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Jo caur mauku tiek līdz maizes drupekļiem, un vīra sieva tev notvers pat dārgo dzīvību.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Vai arī uguni var klēpī ņemt, un drēbes nesadegtu?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Vai uz kvēlošām oglēm var iet un nesadedzinātu kājas?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Tāpat, kas ieiet pie otra sievas; nesodīts nepaliks, kas to aizskar.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Zaglim nepiedod vis, ka zog izsalcis, vēderu pildīt.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Bet pieķerts tas septiņkārt atlīdzinās, visu sava nama padomu tas atdos.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Kas ar sievu laulību pārkāpj, tam prāta nav; to tik dara, kas sev dzīvību grib nogalināt.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Tam būs kāviens un kauns un negods bez gala;
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Jo viņas vīra dusmas iekarsušās netaupīs atriebšanas laikā.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Tas nebēdās ne par kādu līdzību(izpirkumu), un nebūs miera, cik dāvanu arī nedotu.
