Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Fili mi, si spoponderis pro amico tuo, defixisti apud extraneum manum tuam,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
illaqueatus es verbis oris tui, et captus propriis sermonibus.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Fac ergo quod dico fili mi, et temetipsum libera: quia incidisti in manum proximi tui. Discurre, festina, suscita amicum tuum:
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
ne dederis somnum oculis tuis, nec dormitent palpebrae tuae.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Eruere quasi damula de manu, et quasi avis de manu aucupis.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Vade ad formicam o piger, et considera vias eius, et disce sapientiam:
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
quae cum non habeat ducem, nec praeceptorem, nec principem,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
parat in aestate cibum sibi, et congregat in messe quod comedat.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Usquequo piger dormies? quando consurges e somno tuo?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Paululum dormies, paululum dormitabis, paululum conseres manus ut dormias:
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
et veniet tibi quasi viator, egestas, et pauperies quasi vir armatus. Si vero impiger fueris, veniet ut fons messis tua, et egestas longe fugiet a te.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Homo apostata, vir inutilis, graditur ore perverso,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
annuit oculis, terit pede, digito loquitur,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
pravo corde machinatur malum, et omni tempore iurgia seminat.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
huic extemplo veniet perditio sua, et subito conteretur, nec habebit ultra medicinam.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Sex sunt, quae odit Dominus, et septimum detestatur anima eius:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Oculos sublimes, linguam mendacem, manus effundentes innoxium sanguinem,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
cor machinans cogitationes pessimas, pedes veloces ad currendum in malum,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
proferentem mendacia testem fallacem, et eum, qui seminat inter fratres discordias.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Conserva fili mi praecepta patris tui, et ne dimittas legem matris tuae.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Liga ea in corde tuo iugiter, et circumda gutturi tuo.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Cum ambulaveris, gradiantur tecum: cum dormieris, custodiant te, et evigilans loquere cum eis.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
quia mandatum lucerna est, et lex lux, et via vitae increpatio disciplinae:
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
ut custodiant te a muliere mala, et a blanda lingua extraneae.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Non concupiscat pulchritudinem eius cor tuum, nec capiaris nutibus illius:
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
pretium enim scorti vix est unius panis: mulier autem viri pretiosam animam capit.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Numquid potest homo abscondere ignem in sinu suo, ut vestimenta illius non ardeant?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
aut ambulare super prunas, ut non comburantur plantae eius?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
sic qui ingreditur ad mulierem proximi sui, non erit mundus cum tetigerit eam.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Non grandis est culpa, cum quis furatus fuerit: ut esurientem impleat animam:
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
deprehensus tamen reddet septuplum, et omnem substantiam domus suae tradet.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Qui autem adulter est, propter cordis inopiam perdet animam suam:
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
turpitudinem et ignominiam congregat sibi, et opprobrium illius non delebitur.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
quia zelus et furor viri non parcet in die vindictae,
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
nec acquiescet cuiusquam precibus, nec suscipiet pro redemptione dona plurima.
