Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Wen nutik, ya kom wulela in akfalye soemoul lun siena mwet?
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Ya kom sremla ke kas lom sifacna, ac sruhu ke wulela lom sifacna?
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Ke ouinge, wen nutik, kom muta ye ku lun mwet sacn, tusruktu pa inge inkanek se ma ac ku in tulekomla liki uh: sulaklak nu yorol ac kwafe elan tulekomla.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Nimet motulla ku mongla nwe ke na kom orala.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Srola liki kwasrip sacn oana sie won, ku soko deer ma kaingla liki sie mwet sruh kosro.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Mwet alsrangesr uh enenu in lutlut ke ouiyen moul lun mak uh.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Wangin mwet kol, mwet fulat, ku mwet leum lalos,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
a elos etu in elosak mwe mongo nalos ke pacl fol, in akola nu ke pacl mihsrisr.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Mwet alsrangesr se ac oan nwe ngac? El ac tukakek ngac?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
El fahk, “Nga ac motullana kutu srisrik. Nga ac elongak pouk ac monglana kitin pacl.”
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
A ke el motul, ma lal nukewa ac wanginla, oana in pisrapasrla sin sie mwet sulallal.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Mwet lusrongten ac mwet koluk elos forfor ac kinauk kas kikiap.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Elos kotmwet ac oru mwe akul ke lumahlos in kiapwekom,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ac pacl se na elos oru ma inge uh elos akoo in oru pwapa sulallal ma oan selos. Elos pirakak ma koluk yen nukewa.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Ke ma inge mwe ongoiya ac fah sikyak nu selos tia suiyak pah, ac elos fah kunausyukla ac wangin kasru ku in orek nu selos.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Oasr ma onkosr su LEUM GOD El srunga; aok, itkosr mwe srungayuk nu sel su El tia ku in muteng pa inge:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Ngetnget filang, Loh kikiap, Po su aksororye srahn mwet wangin mwata,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Sie inse su kinauk pwapa koluk, Ne su sa in kasrusr nu ke ma koluk,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Sie mwet orek loh kikiap, Ac sie mwet su pirakak mwe sraclik in masrlon sou.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Wen nutik, oru ma papa tomom el fahk nu sum, ac nik kom mulkunla ma nina kiom el luti kom kac.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Sruokya kas lalos in oanna insiom pacl nukewa.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Mwe luti lalos uh ac kol kom ke pacl kom fufahsryesr, ac karingin kom ke fong, ac akkalemye ma kom in oru ke len.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Mwe luti lalos uh sie kalem nu sum, ac kas in kai lalos ac fah luti kom ke ouiyen moul.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Ku in sruokkomi liki mutan koluk, ac liki kas in akmunas lun mutan kien kutena mukul saya.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Nimet sruhfla ke oasku lalos, nimet sremla ke elos kotmwet nu sum uh.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Sie mukul ku in sang na molin lof in bread se in moli sie mutan kosro su eis molin kosro lal, tuh el fin orek kosro nu sin mutan kien siena mukul, ma lal nukewa ac fah wanginla.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Ya kom ku in us e iniwom ac nuknuk lom tia firiryak?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Ya kom ku in fahsr fin mulut fol ac niom tia folla?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Sensen ke ma inge oapana ke kom utyak nu yurin mutan kien siena mukul. Kutena mwet su oru ouinge uh ac sun keok.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Mwet uh tia arulana srunga mwet pusr el fin pisrapasr in akkihpyal ke el masrinsral;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
a el fin koneyukyak, el enenu in akfalye pacl itkosr — el enenu in sang ma lal nukewa.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Tusruktu sie mukul su orek kosro nu sin mutan kien siena mukul, wangin etauk lal. El sifacna oru ma ac kunausulla.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Ac fah akkolukyeyuk el, anwuk el, ac mwekin lal ac fah tiana wanginla nwe tok.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Wangin kasrkusrak lun sie mukul payuk ku in oana kasrkusrak lal ke el lemta; ac fah wangin nunak munas lal nu sin mukul sac ke pacl se el ac orek foloksak kac.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
El ac fah tia eis kutena mwe moul in akfalye; wangin kutena mwe kite ku in akwoyela kasrkusrak lal uh.
