Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mofavrenimoke, tava'onkare'ma nemanisimo'ma nofi hugahue hanigenka aza hugahue hananano, rumofonku'ma huvempa hunka kaza hugahuema hananana,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
kagraka'a huvempama hu'nenana kemo'ma kinama regatenigenka,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
mofavre'nimoka amana huo, hago agri azampi mani'nananki kagra'a kavufa anteraminka ana nete vunka, kasunku naneke ome hugeno, kina reogante'na amne fru hunka manigahane.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Kavu tokora osunka, kavura omasenenka, ame hunka vuo.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Kagra dia afumo'ene namamo enema zagagafama ahe vahe'mofo azampinti ame huno freankna hunka, kagra'a kavufga kaguvazio.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Eri'zama e'ori feru vahe'motma kipazuvemoza nehaza zante ome negeta, rempi huta nentahita, knare antahi'zana eriho.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Kipazuvemofona kva vahe'zmia omanigeno, zamazeri ante fatgohu kva vahe zamia omanigeno, kvama krizamante kva vahe zamia omani'neanagi,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
ne'zamo'ma rama'ama fore hianknafina nezama omane knafima nesagura, ne'zana eri atru nehaze.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Eri'zama e'ori feru vahe'motma, nama'a zupa tamavura masegahaze? Nazupa masetamavuna segahaze?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Osi'agna ko kavura masenka hinkrafora antegenko, osiagna ko mago'ane manifru nehunka, osiagna ko mago'ane kagemazampare kazana antenka manifru hananana,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
mago zanka'a omanetfa hanigenka, kumazafa vahemo atireti kazerino fenozanka'a erivagareankna hugahane.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Mago zazmi omane kefozama nehaza vahe'mo'za akrehe krehe zmageru aruza vano nehaze.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Ana vahe'mo'za havigema nehanu'za zamavu resukinegami'za, zamagiareti rekapasga nehu'za, zamazanteti'ene zamazankoreti'ene erigu'a hu'za avame'namera hugahaze.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Havi avu'avaza'ma erifore'ma hu'zamo'a zamagu'afina avitenege'za, kefo avu'ava zana hakare zupa nehu'za, hazenkea eri hakare hu'za nevaze.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
E'ina hu'negu e'inahu vahetera hantka huno havizamo'a agritera eno, ame huno azeri haviza hanigeno, ana'ma azeri havizama hania knazama eritre kana omanetfa hugahie.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Sigisi'a zama Ra Anumzamofoma agomanetea zantamina me'neanagi, seveni'a zamo'a Ra Anumzamofo avurera kasrino haviza me'ne.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Agra avufga erisga nehuno, ru vahe kefenkami atre'zane, havigema hu'zane, hazenke'a omane vahe'ma aheno korama'a eri fegi atre'zane,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
havi antahintahizamo antahintahifima mevite'zane, havi zante'ma ame huno avreno neviazane ave'nosie.
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Keagama refkohu trate osu'nea zanku tamage nehie huno havige hu vahe'ma, zamagipinti'ma krunagema hu'zama atineramia zane, naga'afima hazenke zama eri hakare nehiazana Anumzamo'a agonete.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mofavrenimoke, negafa'ma kasamisia kasegea otretfa nehunka, negrera'ma rempi hugamisia kea amge'anto.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Kagu'afi erintenka azeri antakro maka zupa nehunka, avaseseza hiankna hunka rugaginka knankempi anakio.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Kama vanoma hananana ana kemo kazeri fatgo nehuno, kavu'ma masesanana kegava huneganteno, masenesampinti'ma otisanana nanekea kasamigahie.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Na'ankure ama ana kasegemo'a rampe tavikna higeno, amama rempima huneramia kemo'a masa megeno, kazeri fatgohu kavumro'ma antea kemo'a, mani'zamofo ka me'ne.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Savri a'nemo'za kazeri hava huzankura ana kemo kza nehina, neve'enema mani fatgo osu savari avu'avazante vanoma nehania a'mofo haganentake ageru'mo'a kazeri havizana osugahie.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ana a'mofo agi agonagura kegasanea osuge, atregeno kavazu hunaku'ma avureti'ma revumi'ma hugamisia zamo'a kavazua osino.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Na'ankure savri a'enema mase zamo'a kazeri kefo regahianagi, vereti a'mo'ma kavazu haniana kasimu ka'a erigahie.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Akru huno neresia tevema hankeri kasumpima antesanana kukenaka'a azerino ontegahifi?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Teve zugu'ma neresifima kaga vapa'ma vananana, kagagusa teonkasagegosifi?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
E'ina hukna hugahane, tava'onka'arema nemanisia ne'mofo a'enema masege, monkozama hananana hazenke erigahane.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Aga'ma netenigeno ne'zama nesia zanku'ma kumzafama erisia vahera, rama'a tamarimpa kna hunontaze.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Hu'neanagi ana ne'ma azerisageno'a, seveni'a zupa nama'aza eri'neo seveni'a zupa antegofetu huno miza segahie. Hagi atupa'ma hanuno'a, no'ma'afima ante'nesia fenoma'areti ene mizasegahie.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Hianagi ru ne'mofo a'enema maseno monkozama huntesia ne'mo'a, ana negi' avu'ava zama'areti agra'a azeri haviza nehie.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Ahe'zama azeri agazema huntesaza zamo'a, agrite me'nesigeno agaze zamo'a vagaore agrite mevava hugahie.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Na'ankure ana a'mofo neve'ma rimpama ahesia zamo marerisigeno nona huno kahenaku esiana asuntagi'zana agripina omanegosie.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Ana hazenkere miza antege, rimpa azeri fru hu'naku rama'a zantami eme amisia zamo'a, azeri fru osugahie.
