Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Pitit mwen, si ou pwomèt pou ou reskonsab dèt yon zanmi ou fè, si ou bay pawòl ou pou lajan yon lòt moun prete,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
si yo pran pawòl ki soti nan bouch ou pou mele ou, si pwomès ou te fè yo tounen yon pèlen pou ou,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
ay, pitit mwen! men sa pou ou fè pou ou wete tèt ou nan traka sa a. Kouri al jwenn zanmi ou lan, kenbe l' kout.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Pa dòmi sou sa. Pa kite sa trennen.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Degaje ou chape kò ou anba men l', tankou kabrit k'ap chape kò l' anba men kaptè, tankou zwazo k'ap bat pou l' sove nan men chasè.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Ou menm parese, al pran leson nan men foumi yo. Ale wè jan y'ap viv pou ou manyè konprann lavi.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Yo pa bezwen moun pou di yo sa pou yo fè. Yo pa bezwen moun pou veye yo, ni pou ba yo lòd.
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Men, yo pase mwa chalè ap fè pwovizyon. Nan tan rekòt, yo ranmase manje mete la.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Parese, kilè w'a sispann pase tout jounen ou kouche sou do? Kilè w'a souke kò ou leve sot nan dòmi?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
W'ap di: Kite m' fè yon ti dòmi. Kite m' fè yon ti kabicha non. M'ap lonje kò m' pou m' pran yon ti repo.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
Antan w'ap dòmi an, san ou pa konnen, se pòv w'ap vin pi pòv. Grangou ap tonbe sou ou tankou yon vòlè nan gran chemen.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Mechan yo fin deprave. Y'ap mache bay manti toupatou.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Y'ap twenzi je yo sou moun, y'ap peze gwo zòtèy yo atè. Y'ap fè siy ak dwèt yo.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Se move lide ase ki nan kè yo, yo toujou sou plan. Kote yo pase y'ap pouse dife.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Se poutèt sa, y'ap rete konsa y'ap fini, y'ap glise tonbe san yo p'ap ka leve ankò.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Gen sis bagay Seyè a pa vle wè. Sa m'ap di la a: Gen menm sèt bagay li pa ka sipòte:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Se moun k'ap gonfle lestonmak yo sou moun, se moun k'ap bay manti, se moun k'ap touye moun inonsan,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
se moun k'ap fè move lide nan tèt yo pou fè mechanste, se moun ki toujou pare pou fè sa ki mal,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
se fo temwen k'ap bay manti sou moun, se moun k'ap mete frè ak zanmi dozado.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Pitit mwen, toujou fè sa papa ou di ou fè. Pa janm bliye sa manman ou te moutre ou.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Kenbe pawòl yo nan kè ou, pa janm bliye yo. Mete yo nan kou ou tankou yon kolye.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Pawòl sa yo va moutre ou bon chemen nan tou sa w'ap fè. Y'ap pwoteje ou lè w'ap dòmi lannwit. Y'a ba ou konsèy lè je ou klè.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Pawòl sa yo ap tankou yon lanp pou ou. Sa yo moutre ou ap tankou yon limyè nan lavi ou. Lè y'ap korije ou, lè y'ap rale zòrèy ou, se moutre y'ap moutre ou chemen lavi.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Y'ap fè ou rete lwen fanm k'ap twonpe mari yo, pou ou pa pran nan pawòl dous madan marye ki nan dezòd.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Yo te mèt bèl kou yo bèl, pa kite yo pran tèt ou. Pa kite yo pran tèt ou lè y'ap fè je dou ba ou.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Yon jennès ka koute yon kraze kòb. Men, yon fanm adiltè dèyè pou l' pran tou sa ou genyen.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Ou pa ka sere dife anndan rad sou ou pou rad la pa boule.
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Ou pa ka mache sou chabon dife pou pye ou pa boule.
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Konsa tou, se yon gwo danje pou ou kouri dèyè fanm yon lòt gason. Depi ou manyen yon fanm konsa, ou gen pou ou peye pou sa.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Menm lè yon vòlò vòlò paske li grangou, se pa sa ki di li pa vòlò pou sa.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Si yo bare l', y'ap fè l' peye sèt fwa lavalè sa l' pran an. Y'a fè l' bay tou sa li gen lakay li.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Men, yon nonm ki fè adiltè, se moun fou li ye, se detwi l'ap detwi tèt li.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
L'ap pran baton. Y'ap pase l' anba kont betiz, l'ap toujou wont pou sa l' fè a.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Lè yon mari ap fè jalouzi pou madanm li, nanpwen move tankou l'. Jou li mete men sou nèg la, pa gen anyen li p'ap fè l'.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Li p'ap asepte lajan. Nanpwen kado ki pou fè l' bliye sa.
