< Притчи 6 >
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mũrũ wakwa, ũngĩkorwo ũigĩte kĩndũ gĩa kũrũgamĩrĩra thiirĩ wa mũndũ wa itũũra rĩaku, ũkorwo atĩ nĩwe ũtuĩkĩte wa kũmũrĩhĩra thiirĩ harĩ mũndũ ũngĩ-rĩ,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
ũngĩkorwo ũtegeetwo nĩ ũrĩa uugĩte, ũkagwatithio nĩ ciugo cia kanua gaku-rĩ,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
gĩĩke atĩrĩ, mũrũ wakwa, nĩguo wĩteithũre, kuona atĩ nĩũgwĩte moko-inĩ ma mũndũ wa itũũra rĩaku: Thiĩ wĩnyiihie wee mwene; mũthaithe mũno akuohere.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Ndũkareke maitho maku mone toro, kana ũreke imone ciaku icũnge.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Wĩteithũre o ta ũrĩa thwariga ĩĩteithũraga kuuma moko-inĩ ma mũguĩmi, o na kana ta ũrĩa nyoni ĩĩteithũraga kuuma mũtego-inĩ wa mũtegi.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Thiĩ harĩ thigiriri, wee kĩgũũta gĩkĩ; ũcũũranie mĩtugo yayo nĩguo ũũhĩge!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Ndĩrĩ mũnene, kana mũmĩrũgamĩrĩri, o na kana mũmĩathi,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
no nĩĩigagĩra mũthiithũ wa irio hĩndĩ ya riũa, na ĩgacookanĩrĩria irio ciayo hĩndĩ ya magetha.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Ũgũkoma hau nginya-rĩ, wee kĩgũũta gĩkĩ? Ũrĩũkĩra rĩ, ũtige toro waku?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Komakoma gatoro kanini, na ũcũngacũnge hanini, na ũkũnje moko hanini nĩguo ũhurũke;
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
atĩrĩ, ũthĩĩni ũgaagũkorerera ta mũitũ, ũkorererwo nĩ wagi ũhaana ta mũndũ wĩohete indo cia mbaara.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Mũndũ kĩmaramari na mwaganu-rĩ, ũrĩa ũthiiaga akĩaragia ndeto itarĩ nũngĩrĩru,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
ũcio uunagĩra andũ riitho, na akaheenereria andũ na makinya make, o na akaheneria andũ na ciara ciake-rĩ,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ũcio ũthugundaga ũũru arĩ na maheeni ngoro-inĩ yake: ũcio hĩndĩ ciothe ahuraga maũndũ ma nyamũkano.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Nĩ ũndũ ũcio mũtino ũkaamũhubanĩria o rĩmwe aterĩgĩrĩire; mwanangĩko ũtarĩ kĩhonia nĩũkamũniina biũ.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Kũrĩ maũndũ matandatũ mathũirwo nĩ Jehova, ĩĩ, o na nĩ mũgwanja marĩa onaga marĩ magigi, nĩmo:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
maitho ma mwĩtĩĩo, na rũrĩmĩ rũrĩa rũheenanagia, na moko marĩa maitaga thakame ya andũ matehĩtie,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
na ngoro ĩrĩa ĩthugundaga maũndũ ma waganu, na magũrũ marĩa matengʼeraga gũthiĩ gwĩka ũũru,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
na mũira ũtarĩ wa ma ũrĩa ũthothoraga ndeto cia maheeni, o na mũndũ ũrĩa ũrehaga nyamũkano gatagatĩ ka andũ a nyina ũmwe.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mũrũ wakwa, tũũra ũrũmĩtie maathani ma thoguo, na ndũgatirike ũrutani wa maitũguo.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Moherere ngoro-inĩ yaku nginya tene; makundĩke marigiicĩrie ngingo yaku.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Rĩrĩa ũgũthiĩ-rĩ, nĩmarĩgũtongoragia; wakoma-rĩ, nĩmarĩkũmenyagĩrĩra; na rĩrĩa warahũka-rĩ, nĩmarĩkwaragĩria.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Nĩgũkorwo maathani maya nĩ tawa, na ũrutani ũyũ nĩ ũtheri, namo mataaro ma kũrũnga mũndũ-rĩ, nĩmo njĩra ya muoyo,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
magakweheragia harĩ mũndũ-wa-nja ũcio mwaganu, na magakũhonokia kuuma kũrĩ rũrĩmĩ rũnyoroku rwa mũtumia ũcio ngʼenyũ.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Ndũkerirĩrie ũthaka wake ngoro-inĩ yaku, kana ũreke akũguucĩrĩrie na maitho make,
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
nĩgũkorwo mũmaraya atũmaga mũndũ athĩĩne nginya ahooyage kenyũ ka mũgate, na mũtumia mũtharia aguĩmaga muoyo waku guo mwene.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Mũndũ no atahĩre mwaki gĩthũri-inĩ gĩake, na nguo ciake itihĩe?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Mũndũ no agerere igũrũ rĩa makara marĩ na mwaki, na makinya make matihĩe?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Ũguo no taguo mũndũ ũrĩa ũkomaga na mũtumia wa mũndũ ũngĩ atariĩ; gũtirĩ mũndũ ũngĩmũhutia na ndaherithio.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Andũ matimenaga mũici angĩkorwo aiyĩte nĩguo eniinĩre ngʼaragu rĩrĩa arĩ mũhũũtu.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
No rĩrĩ, angĩnyiitwo-rĩ, no nginya arĩhe maita mũgwanja, o na angĩkorwo ekũrĩha na ũtonga wa nyũmba yake wothe.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
No mũndũ ũrĩa ũtharagia nĩagĩte wĩciirio; ũrĩa wothe wĩkaga ũguo nĩwe mwene wĩyanangaga.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Nguraro na kwĩnyararithia nĩcio igai rĩake, na cio thoni icio ciake gũtirĩ hĩndĩ igaathario ithire;
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
nĩgũkorwo ũiru nĩguo warahũraga mangʼũrĩ ma mũthuuri, na ndakaigua tha akĩĩrĩhĩria.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Ndagetĩkĩra irĩhi o na rĩrĩkũ; nĩakaarega ihaki o na rĩrĩ inene atĩa.