Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Vinye, ne ède megbe na wò aƒelika, eye nèsi akpe tsɔ do ŋugbee na ame tutɔ,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
ne ŋugbe si nèdo zu mɔ me nèɖo eye wò numenyawo bla wò la,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
ekema vinye, wɔ esia ne nàtsɔ aɖe ɖokuiwòe, esi nège ɖe hawòvi ƒe asi me ta. Yi nàbɔbɔ ɖokuiwò, ɖe kuku na hawòvi la amenubletɔe!
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Wò ŋkuwo megadɔ alɔ̃ o eye wò aɖaba megadɔ akɔlɔ̃e o.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Ɖe ɖokuiwò le eƒe asi me abe ale si sãde sina le adela ƒe asi me ene alo abe ale si xevi dona le xevimɔtrela ƒe kamɔ mee ene.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Wò, kuviatɔ, yi anyidi gbɔ; kpɔ eƒe mɔwo ɖa, eye nàdze nunya!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Gbeɖela loo dzikpɔla alo dziɖula aɖeke mele esi o,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
gake le dzomeŋɔli la eƒoa eƒe nuhiahiãwo nu ƒu eye wòƒoa eƒe nuɖuɖu nu ƒu le nuŋeɣi.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Wò, kuviatɔ va se ɖe ɣe ka ɣi nàmlɔ afi ma? Ɣe ka ɣi nànyɔ tso alɔ̃ me?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Dɔ alɔ̃ vie, dɔ akɔlɔ̃e sẽe, ŋlɔ wò abɔwo nàdzudzɔ vie,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
tete ahedada aƒo ɖe dziwò abe adzodala ene eye hiã abe aʋakalẽtɔ si bla akpa ene.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Yakame kple ame baɖa si le yiyim kple alakpadada,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
le ŋku tem, tsɔ afɔ le dzesi fiam eye wòtsɔ eƒe asi le nya gblɔmii,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ame si ɖoa nu vɔ̃ɖi, beble le eƒe dzi me, eye ɣe sia ɣi wòdea dzre aƒe la
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
eya ta gbegblẽ aƒo ɖe edzi kpoyi eye woatsrɔ̃ eya amea zi ɖeka, naneke maɖee le eme o.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Nu adree Yehowa tsri, eye nu adree nye nu siwo wònyɔa ŋui:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
dadaŋkuwo, alakpaɖe, asi siwo kɔa ʋu maɖifɔ ɖi,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
dzi si ɖoa nu vɔ̃ɖiwo, afɔ siwo ɖea abla ɖe vɔ̃wɔwɔ ŋuti
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
aʋatsoɖaseɖila si kɔa alakpa ɖi, kple ŋutsu si dea dzre nɔviwo dome.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Vinye, lé fofowò ƒe sededewo me ɖe asi eye mègagblẽ dawò ƒe nufiame ɖi o.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bla wo ɖe wò dzi ŋuti tegbee eye nàsae ɖe wò kɔ ŋuti.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Ne èle zɔzɔm la, woafia mɔ wò, ne èle alɔ̃ dɔm la, woadzɔ ŋuwò eye ne ènyɔ la, woaƒo nu na wò
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
elabena sedede siawo nye akaɖi, nufiafia sia nye kekeli eye ɖɔɖɔɖo si amehehe hena vɛ la nye agbe ƒe mɔ,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
esi aɖe wò tso nyɔnu ahasitɔ ƒe asi me kple srɔ̃nyɔnu dzego la ƒe aɖe ŋanɛ ƒe asi me.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Eƒe tugbedzedze megana eƒe nu nadzro wò le wò dzi me alo nàna eƒe ŋku mawo nalé wò o,
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
elabena gbolo aɖi gbɔ̃ wò, nànɔ abe abolo ko ene eye nyɔnu ahasitɔ aɖe agbe le mewò.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Ɖe ŋutsu aɖe aɖe dzo ɖe atata eye eƒe awuwo nagbe fiafia?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Ɖe ŋutsu aɖe azɔ le dzoka xɔxɔ dzi eye eƒe afɔwo nagbe fiafia?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Nenemae wòanɔ na ŋutsu si dɔna kple ŋutsu bubu srɔ̃, womagbe tohehe na ame si ka asi eŋuti o.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Womedoa vlo fiafitɔ ne efi fi be wòatsɔ atsi eƒe dɔwuame nu, ne dɔ la ewum o
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
gake ne wolée la, ele nɛ be wòaɖo nua teƒe zi adre, esia ana eƒe kesinɔnu siwo katã le esi le eƒe aƒe me la navɔ le esi.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Ke ame si wɔ ahasi kple srɔ̃tɔ la mebua ta me o eye ame si wɔnɛ la gblẽa eɖokui dome.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Ƒoƒo kple kɔ kple vlododo nye etɔ gome eye womaɖe eƒe ŋukpe ɖa akpɔ gbeɖe o
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
elabena ŋuʋaʋã ana srɔ̃ŋutsu ƒe dɔmedzoe nafla eye ne ele hlɔ̃ biam la, makpɔ nublanui o.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Maxɔ avulénu aɖeke o, eye maxɔ zãnu aɖeke hã o, aleke gbegbee wòloloe hã.
