Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Mi sone, if thou hast bihiyt for thi freend; thou hast fastned thin hoond at a straunger.
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Thou art boundun bi the wordis of thi mouth; and thou art takun with thin owne wordis.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Therfor, my sone, do thou that that Y seie, and delyuere thi silf; for thou hast fallun in to the hond of thi neiybore. Renne thou aboute, haste thou, reise thi freend;
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
yyue thou not sleep to thin iyen, nether thin iyeliddis nappe.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Be thou rauyschid as a doo fro the hond; and as a bridde fro aspiyngis of the foulere.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
O! thou slowe man, go to the `amte, ether pissemyre; and biholde thou hise weies, and lerne thou wisdom.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Which whanne he hath no duyk, nethir comaundour, nether prince;
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
makith redi in somer mete to hym silf, and gaderith togidere in heruest that, that he schal ete.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Hou long schalt thou, slow man, slepe? whanne schalt thou rise fro thi sleep?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
A litil thou schalt slepe, a litil thou schalt nappe; a litil thou schalt ioyne togidere thin hondis, that thou slepe.
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
And nedynesse, as a weigoere, schal come to thee; and pouert, as an armed man. Forsothe if thou art not slow, thi ripe corn schal come as a welle; and nedynesse schal fle fer fro thee.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
A man apostata, a man vnprofitable, he goith with a weiward mouth;
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
he bekeneth with iyen, he trampith with the foot, he spekith with the fyngur,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
bi schrewid herte he ymagyneth yuel, and in al tyme he sowith dissenciouns.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
His perdicioun schal come to hym anoon, and he schal be brokun sodeynli; and he schal no more haue medecyn.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Sixe thingis ben, whyche the Lord hatith; and hise soule cursith the seuenthe thing.
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Hiye iyen, a tunge liere, hondis schedinge out innocent blood,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
an herte ymagynynge worste thouytis, feet swifte to renne in to yuel,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
a man bringynge forth lesingis, a fals witnesse; and him that sowith discordis among britheren.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Mi sone, kepe the comaundementis of thi fadir; and forsake not the lawe of thi modir.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bynde thou tho continueli in thin herte; and cumpasse `to thi throte.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Whanne thou goist, go tho with thee; whanne thou slepist, kepe tho thee; and thou wakynge speke with tho.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
For the comaundement of God is a lanterne, and the lawe is liyt, and the blamyng of techyng is the weie of lijf;
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
`that the comaundementis kepe thee fro an yuel womman, and fro a flaterynge tunge of a straunge womman.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Thin herte coueite not the fairnesse of hir; nether be thou takun bi the signes of hir.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
For the prijs of an hoore is vnnethe of o loof; but a womman takith the preciouse soule of a man.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Whether a man mai hide fier in his bosum, that hise clothis brenne not;
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
ethir go on colis, and hise feet be not brent?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
So he that entrith to the wijf of his neiybore; schal not be cleene, whanne he hath touchid hir.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
It is not greet synne, whanne a man stelith; for he stelith to fille an hungri soule.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
And he takun schal yelde the seuenthe fold; and he schal yyue al the catel of his hous, and schal delyuere hym silf.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
But he that is avouter; schal leese his soule, for the pouert of herte.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
He gaderith filthe, and sclaundrith to hym silf; and his schenschip schal not be don awei.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
For the feruent loue and strong veniaunce of the man schal not spare in the dai of veniaunce,
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
nether schal assente to the preieris of ony; nether schal take ful many yiftis for raunsum.
