Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
My son, if thou art surety for thy friend, if thou hast struck thy hand with a stranger,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Thou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Do this now, my son, and deliver thyself, when thou art come into the hand of thy friend; go, humble thyself, and plead with thy friend.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Give not sleep to thy eyes, nor slumber to thy eyelids.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Deliver thyself as a roe from the hand of the hunter, and as a bird from the hand of the fowler.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Go to the ant, thou sluggard; consider her ways, and be wise:
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Which having no guide, overseer, or ruler,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Provideth her food in the summer, and gathereth her food in the harvest.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
How long wilt thou sleep, O sluggard? when wilt thou arise out of thy sleep?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
So shall thy poverty come as one that travelleth, and thy want as an armed man.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
A worthless person, a wicked man, walketh with a perverse mouth.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
He winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Perverseness is in his heart, he deviseth mischief continually; he soweth discord.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Therefore shall his calamity come suddenly; suddenly shall he be broken without remedy.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
These six things doth the LORD hate: yea, seven are an abomination to him:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
An heart that deviseth wicked imaginations, feet that are swift in running to mischief,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
A false witness that speaketh lies, and him that soweth discord among brethren.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
My son, keep thy father’s commandment, and forsake not the law of thy mother:
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Bind them continually upon thy heart, and tie them about thy neck.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
When thou goest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and when thou awakest, it shall talk with thee.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
For the commandment is a lamp; and the law is light; and reproofs of instruction are the way of life:
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
To keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of an adulteress woman.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Lust not after her beauty in thy heart; neither let her take thee with her eyelids.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
For by means of an harlot a man is brought to a piece of bread: and the adulteress will hunt for the precious life.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Can a man take fire in his bosom, and his clothes not be burned?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Can one go upon hot coals, and his feet not be burned?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
So he that goeth in to his neighbour’s wife; whoever toucheth her shall not be innocent.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Men do not despise a thief, if he stealeth to satisfy his soul when he is hungry;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
But if he is found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
But whoever committeth adultery with a woman lacketh understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
A wound and dishonour shall he get; and his reproach shall not be wiped away.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
For jealousy is the rage of a man: therefore he will not spare in the day of vengeance.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
He will not regard any ransom; neither will he rest content, though thou givest many gifts.
