Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Wuoda, ka isechiwo singo ni jabathi, kata ka isingori ni inichul ni ngʼat mikia gope,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
ka diponi omaki nikech gima ne iwacho, mi idwodori kod weche mane oa e dhogi,
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
to tim kama, wuoda, mondo ibed thuolo, nikech isepodho e lwet jabathi: Dhiyo kendo ibolri e nyime; bangʼe to ikwa jabathino oweyi thuolo!
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Kik iwe nindo ohingi, kata ayula wangʼ oteri.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
To resri ibed thuolo, mana kaka mwanda mayombo jadwar, kata kaka winyo matony e obadho mar jamak winy.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
In janyawo, dhi ir biye; mondo ineye kendo ipar yoregi, mondo ibed mariek!
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Biye onge jatelo kata jaloch kata ruoth,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
to kata kamano, gikano chiembgi e ndalo oro, kendo gichoko chiembgi e ndalo keyo.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
In jasamuoyo, nyaka karangʼo ma ibiro bedo kinindo aninda kanyo? Karangʼo mibiro chiewoe mondo ia e nindo?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Nindo matin, ayula wangʼ matin, kwakruok matin kiyweyo,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
to dhier biro monji ka janjore kendo chan ka jalweny momanore.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Ngʼat mamono kendo jaricho mawuotho awuotha kowacho weche mogak,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
oningʼo wangʼe, owuoyo gi tiendene ka ogoro piny, kendo ogwelo ji gi lith lwetene,
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
ochano richo kod miriambo ei chunye, kinde duto okelo miero.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
Kuom mano, masira biro make maloye apoya nono; notieke apoya nono, maonge resruok.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Nitie gik moko auchiel ma Jehova Nyasaye mon-go, chutho gin gik moko abiriyo ma ok more:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
wenge mag sunga, lep mariambo, lwedo machwero remo maonge ketho,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
chuny machano chenro maricho, tiende maringo kadhi e richo,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
jahang wach mawacho miriambo kendo ngʼatno makelo miero e kind jowete.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Wuoda, rit chike wuonu kendo kik iwe puonj minu.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Kan-gi ka ipandogi e chunyi nyaka chiengʼ; twegi e ngʼuti motegno.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Ka iwuotho, to gibiro chiki; to ka inindo, to giniriti; to ka ichiewo, to giniwuo kodi.
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
Nikech chikegi gin taya, to puonjni en ler, kendo kwer mikwerogo ngʼato kuom gima otimo marach kelo mana ngima,
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
mamiyo ibedo mabor gi dhako mandhaga kaachiel gi lep mayom mar dhako mabayo.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Kik ber mare mineno gi wangʼ omi chunyi gombe kata weye oywayi kolombi gi wangʼe.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Nikech ochot nyalo miyo ibed matin maromo gi nengo makati, to dhako ma jachode biro tieko ngimani.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Bende ngʼato nyalo tingʼo mach e kore, ma lepe ok owangʼ?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Bende ngʼato nyalo wuotho e mirni mar mach maliel, ma ok tiendene owangʼ?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Ma e kaka ngʼat ma terore gi chi ngʼat machielo chalo; ngʼato angʼata ma omule ok notony ma ok okum.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Ji ok cha jakuo kokwalo chiemo mondo ogaago kech kodenyo.
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Kata kamano ka omake, to nyaka ochul nyadibiriyo, kata obedo ni en nengo mapek kuome makawo mwandu mag ode duto.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
To ngʼat ma terore gi chi ngʼat machielo onge gi rieko, ngʼat matimo kamano ketho ngimane owuon.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Pokne en chwat kod wichkuot kendo nobed gi wichkuot ma ok norum.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Nimar nyiego mamako chwor dhakono nyalo kelo tho, omiyo ka ochulo kuor, to nobed maonge ngʼwono kata matin.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Ok enoyie chudo moro amora; ok enoyie asoya kata obedo ni en gima duongʼ manade.
