Притчи 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
Synu můj, slíbil-lis za přítele svého, podal-lis cizímu ruky své,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
Zapleten jsi slovy úst svých, jat jsi řečmi úst svých.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
Učiniž tedy toto, synu můj, a vyprosť se, poněvadžs se dostal v ruku přítele svého. Jdi, pokoř se, a probuď přítele svého.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Nedej usnouti očím svým, a zdřímati víčkám svým.
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
Vydři se jako srna z ruky, a jako pták z ruky čižebníka.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Jdi k mravenci, lenochu, shlédni cesty jeho, a nabuď moudrosti.
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
Kterýž nemaje vůdce, ani správce, ani pána,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
Připravuje v létě pokrm svůj, shromažďuje ve žni potravu svou.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
Dokudž lenochu ležeti budeš? Skoro-liž vstaneš ze sna svého?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
Maličko pospíš, maličko zdřímeš, maličko složíš ruce, abys poležel,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
V tom přijde jako pocestný chudoba tvá, a nouze tvá jako muž zbrojný.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
Èlověk nešlechetný, muž nepravý chodí v převrácenosti úst.
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
Mhourá očima svýma, mluví nohama svýma, ukazuje prsty svými.
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
Převrácenost všeliká jest v srdci jeho, smýšlí zlé všelikého času, sváry rozsívá.
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
A protož v náhle přijde bída jeho, rychle setřín bude, a nebudeť uléčení.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
Těchto šesti věcí nenávidí Hospodin, a sedmá ohavností jest duši jeho:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
Očí vysokých, jazyka lživého, a rukou vylévajících krev nevinnou,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
Srdce, kteréž ukládá myšlení nepravá, noh kvapných běžeti ke zlému,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
Svědka lživého, mluvícího lež, a toho, jenž rozsívá různice mezi bratřími.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
Ostříhejž, synu můj, přikázaní otce svého, a neopouštěj naučení matky své.
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
Přivazuj je k srdci svému ustavičně, a k hrdlu svému je připínej.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
Kamžkoli půjdeš, ono tě zprovodí, když spáti budeš, bude tě ostříhati, a když procítíš, bude s tebou rozmlouvati,
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
(Nebo přikázaní jest svíce, a naučení světlo, a cesta života jsou domlouvání vyučující),
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
Aby tě ostříhalo od ženy zlé, od úlisnosti jazyka ženy cizí.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
Nežádejž krásy její v srdci svém, a nechať tě nejímá víčky svými.
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
Nebo příčinou ženy cizoložné zchudl bys až do kusu chleba, anobrž žena cizoložná drahou duši ulovuje.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
Může-liž kdo skrýti oheň v klíně svém, aby roucho jeho se nepropálilo?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
Může-liž kdo choditi po uhlí řeřavém, aby nohy jeho se neopálily?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
Tak kdož vchází k ženě bližního svého, nebudeť bez viny, kdož by se jí koli dotkl.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
Neuvozují potupy na zloděje, jestliže by ukradl, aby nasytil život svůj, když lační,
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
Ač postižen jsa, navracuje to sedmernásobně, vším statkem domu svého nahražuje:
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
Ale cizoložící s ženou blázen jest; kdož hubí duši svou, tenť to činí;
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
Trápení a lehkosti dochází, a útržka jeho nebývá shlazena.
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
Nebo zůřivý jest hněv muže, a neodpouštíť v den pomsty.
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
Neohlídá se na žádnou záplatu, aniž přijímá, by i množství darů dával.
